Преди 89-та всички надписи на обществени места бяха само на български език!
Нямаше надписи на чужд език.
Ако изобщо имаше такива, те бяха след или редом с българския – написани на кирилица, не на шльокавица.
Нямаше замътнители и оцветители.
Затова течността в бутилките обикновено беше полупрозрачна. Произвеждаше се от истински български плодове.
Нямаше (толкова много) боклук.
При население почти двойно на сегашното, отпадъците бяха над пет пъти по-малко. Причината? Уеднаквени бутилки за безалкохолни напитки, произведени по БДС – Български държавен стандарт. Един от признаците, че съществуваше държава, а не колониално експлоатирана корпоратокрация.
Тези бутилки се рециклираха постоянно. Системата беше отлично организирана – във всеки хранителен магазин, във всяко населено място в България. Без нужда от шарени пластмасови контейнери за уж разделно събиране на отпадъци. Днес не само боклукът се увеличи многократно, но дори го и внасяме от ЕС.
Нямаше измама.
Ако следите надписите, ще видите – всичко това се правеше от български държавни предприятия. Водата не беше в ръцете на чужди концесионери (както е в София), а плодове се изкупуваха, преработваха и бутилираха с държавни гаранции. Дори Кока-Кола се бутилираше тук и надписите ѝ бяха на български (ако сте обръщали внимание).
Имаше още много неща, които “нямаше”, но е трудно да се поберат в една снимка, в една статия, в една книга. А и ще излезем извън темата…
Но беше едно велико “нямане”.
Не знам как изобщо оцелявахме тогава 9 милиона души, за да сме „щастливи“ 4.5 милиона днес.
Post Comment