През 1966 г. е построен първият блок с пълзящ кофраж! Вижте къде се намира той!

Малцина знаят, че в София има блок, който през 1966 г. е израснал с по един етаж на ден – и е трябвало да бъде завършен само за 100 дни.Един от ранните експериментални блокове с тази нова технология се намира в района на квартал Борово, близо до Красно село. Високата ЕПК сграда и днес се вижда отдалеч и е част от историята на българското строителство.

Преди 60 години в София се случва нещо, което по онова време изглежда направо невероятно – започва строеж на жилищен блок, който може да „расте“ с по един етаж на денонощие.
Годината е 1966. В софийския квартал Красно село се издига експериментален 17-етажен блок, построен по нова за България технология – пълзящ кофраж. Вместо традиционното бавно строителство, при този метод кофражът не се разглобява след всеки етаж, а постепенно се издига нагоре, докато бетонът се излива непрекъснато. Така сградата буквално „пораства“ пред очите на строителите.

По онова време българските инженери експериментират с нова технология – пълзящ кофраж. При нея кофражът не се разглобява след всеки етаж, а постепенно се издига нагоре, докато бетонът се излива непрекъснато. Така сградата буквално „пораства“ пред очите на строителите.

Идеята зад технологията е проста, но революционна за времето си – по-бързо строителство, по-малко материали и значително по-висока производителност на труда. Докато обикновена шестетажна жилищна сграда тогава се изгражда за около година и повече, при пълзящия кофраж целта е била един многоетажен блок да бъде готов само за около 100 дни.
Методът не е напълно нов за българските инженери. Още през 50-те години той се използва при строителството на индустриални съоръжения – силози, водни кули и гранулационни кули. Но приложението му в жилищното строителство се превръща в истински технологичен експеримент.
При строежа първо се изливат основите, след което се монтира специален кофраж около бъдещите стени на сградата. След това започва непрекъснат процес – армировка, бетон, издигане на кофража и отново бетон. Така конструкцията се издига постепенно нагоре, без обичайните паузи между отделните етажи.

Първите резултати изненадват дори специалистите. Освен впечатляващата скорост, новите сгради изискват значително по-малко стомана и строителни материали. Разходите намаляват, а производителността на труда нараства.
Проектът предвижда блоковете да имат десетки апартаменти – едностайни и тристайни, както и общи сушилни помещения, складове и мазета. На всяка втора площадка е планирано помещение със сметопровод и мивка – детайл, който по онова време се смята за модерно удобство.
Архитектурата на тези сгради е сравнително семпла – прави линии, лоджии на всеки етаж и остъклени входове. Причината е практична: сложните декоративни елементи биха затруднили движението на кофража.
Днес много от тези блокове все още стоят и се използват. Малцина обаче знаят, че зад тях стои един от най-амбициозните строителни експерименти на своето време – опит да се строи по-бързо, по-икономично и с технологии, които тогава звучат почти като научна фантастика.
Първият такъв блок е издигнат именно в квартал Красно село – място, което остава в историята на българското строителство като началото на една нова технология в жилищната архитектура.