През соца изпратихме българин в Космоса, а през капитализма българите ги изпращаме да берат ягоди в Англия
По време на соца изпратихме българин в Космоса – Георги Иванов, човекът, който накара една малка държава да погледне към звездите и да повярва, че няма нищо недостижимо. Тогава България имаше самочувствие, вяра в науката, инженерите и младите хора. Държавата инвестираше в образование, технологии и космически програми. Учениците мечтаеха да станат пилоти, физици и изобретатели. По улиците се говореше за бъдещето, не за оцеляването. Ние бяхме част от нация, която гради, създава и изпраща послание към света, че българинът може да лети.
Днес, по време на капитализма, реалността е друга. Българите не летят към Космоса, а към чужбина – не за експедиции, а за работа на полето, в складовете и фабриките на Западна Европа. Някога изпратихме един човек към звездите, а днес изпращаме цели поколения към гурбет. Нашите инженери мият чинии в Лондон, лекарите се грижат за възрастни в Германия, а учителите ни работят като детегледачи в Испания. Младите не мечтаят да изстрелват ракети, а да избягат от страната, в която няма място за мечти.
Това е горчивата истина на прехода – от Космоса до ягодите. От гордостта до мизерията. От страната, която мечтаеше, до страната, която се примири. Някога държавата изпращаше един българин към звездите, за да вдъхнови народа си. Сега народът сам изпраща децата си в чужбина, за да оцелеят. И ако тогава гледахме нагоре, днес гледаме към земята – не защото сме по-скромни, а защото сме изгубили вярата, че можем отново да полетим.
Post Comment