Проектът SIGN: Разсекретени от Пентагона срещи с НЛО

През 50-те започва масова психоза, всички виждат летящи чинии. До 1952 г. са докладвани 717 случая

За 6 месеца 148 вестника в Америка публикуват 16 000 статии за неидентифицирани обекти и контакти с чужди цивилизации

От 8 май 2026 г. Министерството на войната на Съединените щати публикува разсекретени правителствени досиета, свързани с неидентифицирани аномални явления – НЛО. Инициативата носи кодовото наименование PURSUE и е пряк отговор на директивата на президента Доналд Тръмп, оповестена на 19 февруари 2026 г. в социалната мрежа Truth Social. Тогава той изпълни предизборното си обещание да отвори досиетата Х, събирани от министерства и агенции от 40-те години насам. В отговор военният министър Пийт Хегсет обяви, че файловете с гриф „Секретно“ отдавна подхранват спекулации, затова е време американският народ да научи истината.

Критерият за влизане в този архив не е просто „интересен случай“.

„Материалите, събрани тук, са неразрешени, което означава, че правителството не е в състояние да направи категорично заключение за естеството на наблюдаваното явление“, отбелязва Пентагонът. И добавя честно, че причините са различни, включително липса на достатъчно данни. В „24 часа – 168 истории“ ще ви разкажем някои от по-интересните случаи.

Лятото на 1947 г. Втората световна война току-що е приключила, но вълна от наблюдения на неидентифицирани летящи обекти залива щабовете на американската армия. Пилоти, офицери и граждани докладват за дискове, които се придвижват с невиждани до момента скорости. Разузнаването е пред дилема – това реални явления ли са, или в САЩ се разраства някаква масова психоза?

Отговорът идва на 23 септември 1947 г. в документ, станал известен като „Меморандумът на Туайнинг“. В него генерал-лейтенант Н. Ф. Туайнинг, командващ на Военновъздушните сили, е категоричен: „Докладваният феномен е нещо реално, а не въображаемо или фиктивно“. Генералът описва обектите с поразителна конкретност – те са с метална или отразяваща светлината повърхност, имат кръгла или елипсовидна форма – плоска отдолу и леко изпъкнала отгоре.

Те летят в групи от 3 до 9, демонстрират „екстремна скорост на изкачване и маневреност“, почти винаги са безшумни, рядко оставят следа, а когато го правят, се надига синьо-кафява мъгла, наподобяваща изгорели газове от ракетен двигател с течно гориво.

Скоростите в хоризонтален полет надхвърлят 300 възела, което е около 555 км в час, посочва още висшият военен.

„Обектите – отбелязва генералът – предприемат действия, които изглеждат като избягване, за да не бъдат засечени от радар или да бъдат преследвани от самолети“.

Затова Туайнинг лансира три хипотези за произхода им. Първата е, че това са секретни американски проекти, за които военновъздушното командване изобщо не е информирано. Второ, могат да са чуждестранни разработки с непознат тип задвижване – включително ядрено. Трето допускане е, че това може да е нещо, за което военните не се осмеляват да спекулират.

Докато генералът подготвя меморандума, разузнавачите вече са

открили гореща следа.

Те имат данни, че в рамките на германската авиационна програма братята Валтер и Реймар Хортен са разработили концепцията за „летящото крило“ – самолети без опашка, чиято форма е поразително близка до описанията на летящите дискове.

Анализаторите разглеждат моделите Horten VIII и IX и специалния дизайн Parabola, които са с радикални аеродинамични форми с висока маневреност.

На 9 юни 1947 г. американското военно аташе в Москва изпраща тревожен доклад: в СССР се строят 1800 летателни апарата, базирани на дизайна Horten VIII, но с реактивно задвижване, предназначени за ескадрилите с бомбардировачи. Според документа моделът е с размах на крилата около 40 метра, а теглото му 14 тона.

Как обаче дисковете са се озовали над САЩ? Разузнаването предприема мащабна операция, за да установи дали в Мексико не работят руски лаборатории по тези проекти.

Тъй като разследването стига до задънена улица, няколко месеца по-късно, на 30 декември 1947 г., армията стартира проекта SIGN. Мисията е да се събират, оценяват и разпространяват факти, свързани с неидентифицирани наблюдения, „които могат да засегнат националната сигурност“ на САЩ. И тъй като всичко в папката е с гриф „Поверително“, данните са засекретени.

Изискването даден казус да попадне в SIGN е да се провеждат стандартизирани разследвания – детайлно документиране на формата, цвета, скоростта, маневреността на обекта, метеорологичните условия при всяко наблюдение.

Докладите се изпращат от военновъздушните бази в цялата страна директно към щаба в Райт-Патерсън. Инструкцията е армията, морската пехота, Военноморските и Военновъздушните сили да координират усилията си.

Причината е, че в онзи момент неидентифицираните аномални обекти вече са „въпрос от голямо национално значение“.

По проекта започват да постъпват данни няколко месеца по-късно. В разсекретените документи е описан случай от 3 декември 1948 г. В 20,15 часа нощта е ясна, видимостта се простира до около 24 км.

Въпреки това в 20,15 часа от север-северозапад се появява безцветна бяла светлина – кръгла, с диаметър около 76 см. Блестяща, сравнима по интензитет с пистовите светлини на базата, но не заслепява ефрейтора и сержанта. Прави им впечатление, че обектът е без крила, без фюзелаж, без опашка. Насочва се към тях първоначално с 644 км в час, след което забавя до 320, като движението му става „пулсиращо“. Преминава на разстояние между 500 и 800 метра от кулата, след което се спуска на 300 метра и прави рязко изкачване на около 900 метра нагоре. Отново се стабилизира на едно ниво, издига се светкавично на височина 6 км и изчезва в посока юг-югоизток. Без никакъв звук или следа от изгорели газове. Според смаяните военни явлението продължава 25 секунди.

Макфарланд е категоричен в показанията си, че това определено не е била навигационна светлина на самолет. Обектът е изглеждал под „абсолютен контрол, извършвайки решителни и широки завои“. Случаят остава без обяснение в проекта SIGN.

Две години по-късно, през 1949 г., на отдалечения бряг на Аляска, в Кодиак, военноморски офицери стават свидетели на нещо необичайно.

Наблюдават „червеникаво огнено кълбо“ с диаметър около 60 см, движещо се по хоризонтална траектория над залива Чиняк. В един момент обектът се разпада и изчезва от погледа им. Друг свидетел го описва като „голям зелено-син трасиращ снаряд“. Всъщност това е първият сферичен обект в историята, класифициран като НЛО.

Пак през същата 1949 г. на 26 юли пилотът Бил Милър се прибира в дома си в Спокейн, щата Вашингтон, но вниманието му е привлечено от звук, наподобяващ на формация от реактивни самолети. Излиза бързо на двора и вдига поглед. В небето забелязва осем дискообразни обекта, движещи се от изток на запад с видимост, простираща се на около 64 км. Според описанието му всеки един диск изглеждал по-голям от бомбардировач B-29. Скоростта им също била „значително по-висока“.

В следващия момент шокираният Милър вижда, че в небето над Спокейн лети и реален самолет B-29 с обозначение AF-7742. В един момент осемте диска се приближават до него, след което се издигат на около 300 метра над бомбардировача и известно време го придружават. И тъй като в авиобаза „Маккорд“ нямат логично обяснение за заплетения казус, съставят доклад. В него изрично уточняват, че Бил Милър е „надежден свидетел, в трезво състояние и с добро зрение“. Случаят е класифициран с ограничен достъп.

Същата 1949 г. е белязана и от така наречения инцидент във Форт Уърт в Тексас. Офицери с изумление следят сребрист обект с формата на сфера, който лети с „невероятна скорост“. За да я изчислят, те използват метода на триангулация – разделят пространството на мрежа от триъгълници. Знаейки колко е едната страна, измерват ъглите и по тях определят останалите. По този начин изчисляват, че аномалната сфера се движи с над 1600 км в час.

Зад нея остава следа от сребристи ивици и фигури. Всъщност именно така се прилага методологията на проект SIGN. Тя е като протокол – скоростта на НЛО винаги се определя с помощта на триангулация, проверяват се радарните записи, трябва да се установи дали наоколо е имало, или не е имало самолети и метеорологични балони. Когато тази фактология е изяснена и по конкретния случай от 1949 г. не е открито логично обяснение, тогава започва следващото ниво – дали това не са секретни военни разработки.

За целта разследващите влагат много време, за да анализират снимка на Chance-Vought V-173 – дискообразен самолет, предназначен един ден да развие скорости около 1000 км в час. Но отговорът им е, че досегашните случаи едва ли са свързани с подобни експерименти, тъй като машината все още не е въведена в експлоатация.

Не след дълго военните се впускат в ново проучване, този път в Квебек – Форт Чимо. През март 1949 г. колегите им документират обект, излъчващ червена светлина, който се движи с около 320 км в час. Четирима свидетели описват едно и също. Затова заключението на военните по този и по случая в Кодиак е, че „обектите демонстрират целенасочено поведение, несъвместимо с нито едно известно явление“. Затова двата заплетени казуса са вкарани в Досиетата Х.

Днес можем само да гадаем как онези калени в свирепите битки на Втората световна война мъже са се справили и със стреса да наблюдават непознати явления. Независимо какво са мислели за тях – че са свръхопасни оръжия на врага или необясними обекти, срещу които не знаят как да реагират, проявеното от тях хладнокръвие и опити да открият истината, заслужават уважение.

Ефрейтор Брус Макфарланд и сержант Джоузеф Делафайет са дежурни в контролната кула на авиобаза „Феърфийлд-Суисън“, Калифорния, намираща се на около десетина километра от град Феърфийлд.

Двамата са описани в разузнавателния доклад като „надеждни и компетентни специалисти“. Отбелязано е, че в момента няма насрочени полети в района. Метеорологичните балони, пуснати по-рано, вече са извън обсег.

Масовата психоза с летящите чинии през 50-те

1952 година остава в историята като „пълна енигма“ по отношение на НЛО. Причината е, че са засечени стотици летящи чинии в небето над САЩ. За целта служител на Държавния департамент пише докладна до Пол Ниц, който тогава е директор на политическото планиране. Причината е, че преди това Ниц го е помолил да разбере какво е обяснението на авиацията по този въпрос.

Генерал Джон Самфорд, началник на разузнаването на Военновъздушните сили, отговаря на служителя, че може много малко да съобщи по въпроса с летящите чинии:

„Това си остава пълна енигма.“

Три дни по-късно радарите над Вашингтон ще регистрират прочутата втора вълна НЛО.

До днес не е ясно дали не става дума за масова психоза. По онова време САЩ и СССР се надпреварват да провеждат ядрени опити във въздуха. Едва наскоро голям научен екип, за който „24 часа – 168 истории“ писа, установи, че ефектът от тези опасни експерименти са светли петна в небето – малко по-големи от звездите. Появяват се на групи и часове по-късно изчезват. По онова време атомните изпитания на двете суперсили са секретни. Освен това самите военни все още не са наясно с ефектите им. Заедно с това обаче зачестяват случаите, когато граждани и военни алармират, че са видели добре оформени дискове да преминават над къщите им. Затова започват масови разследвания дали това са секретни технологии, или реално нашествие на чужда цивилизация. В разсекретените досиета на Пентагона все още няма отговор на този въпрос.

Голямата истерия започва на 31 юли 1952 г. в Ню Джърси. На този ден Джордж Сток твърди, че на смрачаване е заснел летяща чиния над дома си. По това време с него бил и професионалният фотограф Джон Райли, който проявил кадрите. Двамата са разпитани, след което предават филма и кадрите на службите. В документите по случая е отразено, че според очевидците ширината на обекта е около 9 метра. Летял на около 61 метра височина. Преди това също граждани са заснемали подобни обекти, но никога до момента не е правено подобно разследване. Резултатът е, че само за няколко години до края на 1952 г. са докладвани 717 случая с НЛО. За 6 месеца през същата година 148 от водещите вестници в страната публикуват над 16 000 статии за летящи чинии над САЩ. Някои пускат обобщаващи статии със снимки, като част от тях, по всичко личи, са фалшиви.

На случая с кадъра на Сток и Райли обаче е отделено специално внимание и по него е подготвен доклад от 66 страници. В разсекретените документи не става ясно дали е проведена проверка за автентичността на всички снимки, публикувани в медиите, посочено е само, че свидетелите Сток и Райли са проверени и че снимките им са изпратени по надлежния ред.

Не след дълго, на 9 август 1952 г., в Южна Каролина служители на концерна „Дюпон“ от завода за ядрени материали „Савана Ривърс“ докладват нещо странно. Видели синя светлина с оранжев ръб във формата на чиния, която се движи на североизток с висока скорост. ФБР веднага вкарва случая в досие със заглавие „Летящи дискове“. За съжаление, днес вече е невъзможно да се провери хипотезата дали именно ядрените опити не водят до подобен ефект и в коя фаза – на кой час след експеримента точно какво се вижда. Причината е, че те отдавна се правят дълбоко под земята.

През същата 1952 г. в Йоркшър, Англия, в меморандум ЦРУ описва как по време на „някаква демонстрация“ на полигон британски официални лица и пилоти на Кралските военновъздушни сили виждат едновременно „перфектна летяща чиния“. Британците реагират като типични бюрократи – създават специален комитет начело с физика Р. В. Джоунс и той постановява, че това „не са вражески самолети и никакви такива не са прелитали над Британия“.

Тревогата на Джоунс по-скоро е, че имат „трудности при разпознаването, което може да отслаби системата за ранно предупреждение“. Какво всъщност са видели, така и не е изяснено. Очевидно за британците след Втората световна война най-важното е било, че никой не ги напада.

Останалата част от досието с подобни случаи е още по-любопитна, защото показва как военните сами са се борили със собствената си секретност. То е пълно с материали за канадския „Проект Y-2“ на компанията „Ейвро“, за която се твърди, че е създала почти кръгъл самолет с вертикално излитане. В меморандум от 1954 г. се посочва, че подобен апарат „може да бъде сбъркан с НЛО от наблюдатели, незапознати с подобни технологии“. Тоест военните дори тогава са търсили обяснението преди всичко в собствения двор, преди да спекулират с евентуални наблюдатели от други светове.

Една година след това, на 4 октомври 1955 г., във влака, отпътуващ от Баку за Тбилиси в 16,30 часа, е американският сенатор Ричард Ръсел с придружаващата го малка делегация.

Около 2 ч и 40 минути по-късно негов спътник, също американски гражданин – вицепрезидент по рекламата на голяма компания, възкликва: „Вижте, летяща чиния!“

В доклада на ЦРУ старателно е записан разказът на рекламиста. Според него отляво им се падало летището.

„Огромен прожектор там освети триъгълен обект – пише свидетелят в докладна до разузнаването. – Разстоянието е около три километра. Размерът е сравним с американски реактивен изтребител. Формата е равностранен триъгълник. По една светлина във всеки от трите върха.“ Според рекламиста обектът направил няколко бързи спираловидни движения, след което се изкачил „изключително бързо под ъгъл около 45 градуса“. През това време прожекторът го осветявал. Според американеца това „не приличало на излитане на самолет, а на процедура за изстрелване, по-скоро изхвърляне на ракета“. Свидетелите описват две ярки светлини, издигащи се вертикално, преди да преминат над главите им, което ги кара да подозират, че са видели „летяща чиния“ или друг неконвенционален летателен апарат. Малко след това съветски стюард спуска щорите на прозорците им по нареждане на висшестоящ. Американската делегация трябвало да лети от Баку за Тбилиси, но в Баку от „Интурист“ им казали, че в тази посока няма полети.

За тяхна изненада в Тбилиси служителите на „Интурист“ искрено се учудили, че гостите им от САЩ не идват със самолет. И изрично подчертали, че между двата града има редовни полети. Анализ на ЦРУ по този случай стига до извода, че едва ли е възможно руснаците да разработят подобен радикално нов тип самолет, който да изглежда като летяща чиния. В документите е изразено и допускането, че е възможно да са правени маневри за стремглави изкачвания и това да е създало илюзията за НЛО. Накрая докладът сякаш опитва да успокои висшестоящите в Щатите. В документа се посочва, че след 1947 г. граждани и военни са видели твърде много неидентифицирани обекти, които в нито една ситуация не са проявили враждебност спрямо САЩ. Нито са предприемали действия, с които да застрашат сигурността на страната.

Отбелязано е още, че в онзи период са провеждани американско-канадски изследвания на експериментални „летателни апарати, подобни на чинии“ по проекта Y. Но ако това е така, защо американски граждани ги наблюдават над Тбилиси?

Или ако трябва да обобщим, 80 години по-късно въпросите все още са много повече от отговорите.