Проф. Джефри Сакс: Европа избира погрешна архитектура за сигурност
Анализ на проф. Джефри Сакс, публикуван в Consortium News: Вече почти две десетилетия Русия призовава за изграждането на нова европейска архитектура за сигурност. Началото беше поставено с речта на президента Владимир Путин в Мюнхен през 2007 г. и предложението на президента Дмитрий Медведев за Договор за европейска сигурност през 2008 г. Последваха проектодоговорите, представени от Москва през декември 2021 г., както и призивът на Путин през юни 2024 г. за неделима сигурност в цяла Евразия.
Отговорът на Запада не се е променил. Както се казва в британското изявление пред Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) през юни 2026 г., Русия продължава да призовава за нова архитектура за сигурност, „но ние вече имаме такава“.
Твърдението на Великобритания е невярно. Европа разполага не с една, а с две архитектури за сигурност, изградени върху несъвместими принципи.
Първата е ОССЕ, която обхваща всички държави от Ванкувър до Владивосток и се основава на принципа на неделимата сигурност – разбирането, че никоя държава не трябва да укрепва собствената си сигурност за сметка на сигурността на други държави. Това е златното правило, приложено към отношенията между държавите.
Втората е НАТО – алианс, ръководен от САЩ, чиято основа е западното господство и военното превъзходство над Русия. ОССЕ представлява архитектура на международното право и взаимното въздържане от действия, застрашаващи сигурността на другите. НАТО, в начина, по който функционира от 90-те години насам, е архитектура на западната мощ и доведе до война.
Пътят на ОССЕ започна с източната политика на Вили Бранд, която призна следвоенните граници и се отказа от употребата на сила. [Източната политика на германския канцлер Вили Бранд е курс за намаляване на напрежението и нормализиране на отношенията между Западна Германия (ФРГ), СССР и страните от Източния блок по време на Студената война – б.р.] Тя доведе до Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., в който 35 държави от Изтока и Запада се споразумяха за принципите на мирното съвместно съществуване, включително ненамеса във вътрешните работи на други държави. Обединението на Германия беше кулминацията на този процес.
През февруари 1990 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър увери съветския президент Михаил Горбачов, че НАТО няма да се придвижи „нито на сантиметър на изток“. Същите уверения дадоха и германските лидери, както показват разсекретените документи.
В Истанбулската харта на ОССЕ от 1999 г. беше добавено, че никоя държава или организация не може да претендира за изключителна отговорност за мира в Европа.
Пътят на НАТО пое в противоположната посока.
През 1994 г. администрацията на Клинтън реши да разшири НАТО въпреки дадените през 1990 г. уверения. Джордж Кенан [американски дипломат и историк – б.р.] определи това решение като „най-съдбоносната грешка на американската политика през целия период след Студената война“.
НАТО се разшири през 1999 г. и отново през 2004 г., като включи и балтийските държави. През 1999 г. алиансът бомбардира Сърбия без разрешението на ООН.
През 2008 г. на срещата на върха в Букурещ НАТО обяви, че Украйна и Грузия ще станат членки на алианса, пренебрегвайки предупреждението на тогавашния посланик на САЩ в Москва Уилям Бърнс, че това е най-ярката от всички червени линии за Русия. Само няколко месеца по-късно избухна войната в Грузия, започната от грузинския президент Михаил Саакашвили, според разследване, възложено от Европейския съюз.
На 21 февруари 2014 г. украинският президент Виктор Янукович подписа споразумение с опозицията в присъствието на представители на Германия, Франция и Полша. То предвиждаше създаването на правителство на националното единство и провеждането на предсрочни избори.
На следващия ден споразумението беше насилствено отменено. Върховната рада отстрани Янукович. Това беше противоконституционна смяна на властта – държавен преврат, подкрепен от Вашингтон. След това Русия анексира Крим след провеждането на народен референдум, отчасти с цел да не допусне военноморската ѝ база в Севастопол да попадне в ръцете на НАТО.
Споразумението „Минск II“ от 2015 г., предназначено да възстанови мира и одобрено от Съвета за сигурност на ООН, така и не беше изпълнено от Украйна. По-късно германският канцлер Ангела Меркел заяви, че целта му е била да спечели време за Украйна.
Когато през декември 2021 г. Русия предложи договори за прекратяване на разширяването на НАТО на изток, аз лично призовах Белия дом да ги приеме. Администрацията на Байдън отказа руското предложение за дипломатическо решение.
След като армията на Русия влезе в Украйна през февруари 2022 г., двете страни започнаха мирни преговори само четири дни по-късно и стигнаха почти до споразумение в Истанбул, основано на неутралитета на Украйна. Съединените щати и Великобритания блокираха това споразумение, а последиците бяха стотици хиляди жертви.
Хегемония вместо приобщаване
Архитектурата на НАТО се проваля, защото представлява хегемонна система, а не приобщаваща система.
В проекта на американските насоки за отбранително планиране от 1992 г. се предвиждаше да се предотврати появата на каквато и да било съперничеща велика сила. Збигнев Бжежински, бивш съветник на президента на САЩ, определи Украйна като ключов геополитически фактор, без който Русия би престанала да бъде евразийска империя.
След 2014 г. ЦРУ изгради мрежа от тайни бази в Украйна по протежение на руската граница. САЩ просто пренебрегваха легитимните опасения на Русия за сигурността на всеки етап и изцяло отхвърлиха доктрината за приобщаваща сигурност. Позицията на Вашингтон беше пределно ясна: САЩ ще бъдат господарят и толкова.
Европа се съгласи с тази политика и плати скъпо за това. Тя загуби достъпа до евтина руска енергия и се обвърза с мащабно превъоръжаване, което ще измести инвестициите в собственото ѝ бъдеще.
Европа трябва да избере завръщането към пътя на ОССЕ, основан на принципи, под които самата тя вече е поставила подписа си.
Първият принцип е създаването на нова европейска система на съгласуване между великите сили. В нея трябва да участват Европейският съюз, Русия, Великобритания, Турция и Съединените щати. Началото трябва да бъде поставено със среща на върха на ОССЕ през 2027 г. – първата подобна среща от 2010 г. насам.
Вторият принцип е прилагането на практика на неделимата сигурност: никакво по-нататъшно разширяване на НАТО, трайно неутрална Украйна по австрийския модел и взаимни ограничения върху разполагането на военни сили и ракети в близост до руските, украинските и границите на ЕС, проверявани от ОССЕ.
Третият принцип е подновяване на ангажимента към Заключителния акт от Хелзинки. Това означава зачитане на границите и прекратяване на операциите за смяна на режими, провеждани от САЩ, Русия или която и да било друга държава.
Четвъртият принцип е възобновяване на контрола върху въоръженията, включително чрез нова забрана на ракетите със среден обсег в Европа, ограничения върху дроновете и системите, базирани на изкуствен интелект, както и сключване на договор, който да наследи споразумението за ядрените оръжия „Нов СТАРТ“ (New START).
Петият основен принцип е прекратяване на двойните стандарти. От времето на доктрината „Монро“ от 1823 г. Съединените щати претендират за зона на сигурност в Западното полукълбо, залегнала в Стратегията за национална сигурност от декември 2025 г. на Тръмп. Вашингтон никога не би приел руски или китайски военни бази в Мексико или Канада.
Великите сили нямат право на сфера на влияние над съседните държави, но имат право на сфера на сигурност, свободна от вражеска военна инфраструктура по техните граници.
И накрая, няколко думи към балтийските държави и Полша. Страховете им са дълбоко вкоренени в тяхната история, но стратегията им за противопоставяне на Русия се основава на погрешна предпоставка. Съединените щати няма да ги спасят. Член 5 от Северноатлантическия договор оставя на всеки съюзник сам да реши как да реагира.
Финландия, която два пъти е воювала със Съветския съюз, просперираше в продължение на десетилетия благодарение на неутралитета и разумните отношения с Москва.
Най-големите катастрофи в историята на Полша настъпиха, когато великите сили от двете ѝ страни влязоха във война. Полският интерес е да предотврати подобен сблъсък, а не да служи като предна военна база.
Поляците трябва да си припомнят и нещо друго, което знам лично: Горбачов съдейства за мирния преход на Полша към демокрация.
Европа трябва да почете наследството на Заключителния акт от Хелзинки, който навърши 50 години през 2025 г., като свика среща на върха на ОССЕ през следващата година. Тя трябва да бъде ръководена от европейците, а не от Вашингтон, и да има за цел договарянето на обновен договор за неделима сигурност, който включва и Русия.
Европа вече веднъж избра този път. И той донесе мир.
Проф. Джефри Сакс е университетски преподавател и директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет, където от 2002 до 2016 г. ръководи Института за Земята. Той е също така президент на Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие и член на Комисията на ООН за достъп до развитие.
Още анализи на проф. Сакс:
- „Достатъчно пропаганда! Научете историята, господин канцлер, и бъдете честен!“
- Външната политика на САЩ е измама, изградена върху корупция
- Русия не може да загуби конвенционална война, защото ако губи, ще я ескалира в ядрена
Материалът Проф. Джефри Сакс: Европа избира погрешна архитектура за сигурност е публикуван за пръв път на ФактиБГ.



Post Comment