Проф. Винченцо Коста: Европа върви към сблъсък с Русия заради огромните ѝ ресурси
Европейският съюз се насочва към все по-сериозна конфронтация с Русия, а една от причините за това трябва да се търси в огромните руски природни ресурси и загубата на европейския достъп до тях. Това твърди италианският професор Винченцо Коста в анализ, посветен на отношенията между Москва и Запада.
Според Коста санкционната политика срещу Русия не е довела до резултата, на който западните държави първоначално са разчитали. Вместо бърз икономически срив на Москва, Европа сама се е оказала изправена пред сериозен икономически натиск, смята той.
В центъра на анализа му стоят руските природни богатства. Коста посочва огромните енергийни и продоволствени ресурси на страната, Арктика и стратегическите търговски маршрути като фактори, които правят Русия изключително важна както за Европа, така и за САЩ.
Според него към икономическите интереси се прибавя и глобалното противопоставяне с Китай.
Коста твърди, че на Запад е съществувало очакване Русия да не успее да издържи продължително на санкционния натиск и в крайна сметка да загуби способността си да контролира и използва огромните си ресурси.
Според професора обаче подобен сценарий не се е реализирал.
Русия продължава да изпитва последиците от санкциите и войната, но паралелно с това пренасочва значителна част от икономическите си отношения на изток. Особено важна роля в тази промяна Коста отрежда на Китай.
По думите му все повече инвестиции и икономически инициативи се насочват към руския Далечен изток, докато връзките между Москва и европейските икономики продължават да отслабват.
И именно тук според Коста възниква големият проблем за Европа.
Той смята, че европейските държави плащат висока икономическа цена за прекъсването на традиционните връзки с Русия. Професорът обръща специално внимание на цените на газа и дизела и твърди, че в крайна сметка икономическият натиск се прехвърля върху обикновените европейски граждани.
Неговата теза е, че Европа трудно може дългосрочно да запази икономическата си тежест без достъп до евтини и достатъчни ресурси.
Ако тази тенденция продължи, според Коста европейската икономика рискува постепенно да губи конкурентоспособност и влияние.
От икономическия въпрос италианският професор преминава към далеч по-тревожната тема за сигурността.
Според него Европейският съюз може да се насочи към все по-пряко противопоставяне с Москва. Коста очаква напрежението да се увеличава и смята, че Русия може да бъде поставяна в ситуации, в които да бъде принуждавана да реагира.
В този контекст той обръща внимание и на военната подготовка в Германия, както и на движението и разполагането на военни подразделения.
Но според професора евентуална по-мащабна конфронтация между Русия и Запада няма непременно да остане ограничена до Украйна или Източна Европа.
Коста разглежда сценарий, при който напрежението би могло да достигне и Средиземноморието.
Това според него би имало непосредствени последици за енергийните доставки и сигурността на европейските държави. В подобен сценарий той посочва и Алжир като възможен важен фактор и потенциална отправна точка при разширяване на противопоставянето.
Предупреждението на Коста е, че пряк сблъсък между Русия и Запада би променил живота на европейците много по-драматично, отколкото сегашното икономическо противопоставяне.
В основата на неговия анализ остава тезата, че природните ресурси са сред ключовите фактори в геополитическото противопоставяне.
Според професора Русия притежава огромни количества суровини, енергийни ресурси и територии със стратегическо значение, а загубата на европейския достъп до тях поставя ЕС в неблагоприятна икономическа ситуация.
В същото време Москва все по-активно изгражда алтернативни икономически отношения на изток, особено с Китай.
Така, според анализа на Винченцо Коста, икономическата конфронтация постепенно се превръща и в стратегическа. Той предупреждава, че комбинацията от санкции, скъпа енергия, борба за ресурси и задълбочаващо се геополитическо противопоставяне увеличава опасността Европа и Русия да се окажат във все по-пряк конфликт.
Именно това е и най-мрачното му предупреждение: ако политическият курс не се промени, цената на противопоставянето може вече да не се измерва единствено с цената на газа, горивата и загубената икономическа конкурентоспособност, а с много по-тежки последици за целия европейски континент.



Post Comment