Красотата на руската жена през вековете: Пет качества, които почти не излизали от мода
Представата за женската красота в Русия се е променяла многократно през вековете. Модата и влиянието на Европа постепенно налагат нови представи за фигурата, облеклото и поведението на жената, но някои характеристики се запазват изненадващо дълго.
В стара Русия красивата жена преди всичко трябвало да изглежда здрава. Това означавало съвсем различен идеал от този, който по-късно започва да се свързва със стройната фигура.
Пълнотата се възприемала като признак на здраве, жизненост и способност жената да се справя с тежкия живот. Особено сред селското население физическата сила била от огромно значение, защото ежедневието било свързано с постоянен и тежък труд.
Чуждестранни пътешественици, посещавали Русия, също обръщали внимание на тази особеност. Те отбелязвали, че слабите жени понякога били възприемани като нездрави, докато закръглената фигура се смятала за привлекателна.
Оттук идва и популярният образ на красавицата „кръв с мляко“: здрава жена с пълно лице, румени бузи и жизнен вид.
В началото на XX век в описанията на селските красавици все още присъстват високият ръст, гъстата коса, закръглената фигура, руменината и плавната походка.
С развитието на руското висше общество представите постепенно започват да се променят. През XVIII и XIX век аристокрацията все повече възприема европейските модни тенденции и сред нея по-леката и изящна фигура започва да се цени повече. В провинцията обаче старият идеал се запазва значително по-дълго.
Красотата не се ограничавала само до външността.
За привлекателна се смятала жена с плавни движения, спокойна походка и скромно поведение. Момичетата от благородническите семейства били възпитавани от малки да се движат изящно и сдържано.
Това обаче не означавало, че идеалната жена трябвало да бездейства.
Напротив, трудолюбието било сред най-важните женски качества. В селските семейства жените вършели огромна част от ежедневната работа, а по-възрастните жени можели да имат сериозно влияние върху семейните и обществените дела.
При търговските семейства жените понякога участвали и в управлението на капитали и производство.
Добрата съпруга трябвало да поддържа дома, да се грижи за децата и домакинството и да бъде полезна за семейството. Наред с това високо се ценели скромността, спокойствието и религиозността.
Особено важна част от представата за красота била личната хигиена.
Руската баня имала огромно значение независимо от богатството на семейството. Дори бедните домакинства намирали начин редовно да се къпят, а грижата за кожата също имала своите традиционни средства.
Жените използвали млечна суроватка, краставична саламура и различни билкови отвари за лицето и тялото.
Интересен обичай било използването на лед за лицето. Смятало се, че студът освежава кожата и придава естествена руменина. Подобна процедура е свързвана дори с императрица Екатерина II, за която се разказва, че лицето ѝ било разтривано с лед.
Но може би най-разпознаваемият символ на традиционната руска женска красота е косата.
Неслучайно съществувала поговорката, че плитката е девическата красота.
Дългата и добре поддържана коса имала не само естетическо, но и символично значение. Момичетата я оставяли да расте колкото е възможно по-дълго, внимателно я разресвали и я сплитали.
Неомъженото момиче традиционно носело една плитка, докато омъжената жена сплитала косата си в две. Самото сплитане на двете плитки било част от древните сватбени обичаи и символизирало преминаването на момичето към нов етап от живота.
Грижата за косата също била сериозна. Използвали се кисело мляко, преварен квас и отвари от коприва или лайка.
При знатните омъжени жени косата обикновено оставала скрита под покривалото за глава. Красотата ѝ била нещо лично, което не се демонстрирало свободно пред останалите.
Козметиката също има дълга история в Русия.
В ранните периоди средства като пудра, червило и белило не били широко разпространени. Това започнало да се променя приблизително през XV и XVI век под влиянието на други култури и модни традиции.
Постепенно гримирането станало толкова обичайно, че чужденците, посещаващи Русия, го описвали подробно. Особено впечатление им правели силно подчертаните вежди, белите лица и ярките цветове.
Понякога количеството козметика било толкова голямо, че чуждите наблюдатели се шегували с външния вид на руските жени. Въпреки това гримът постепенно се превърнал в трайна част от представата за женска красота.
Така през различните исторически периоди идеалът се променя, но няколко характеристики постоянно се появяват отново: здравият и жизнен външен вид, добре поддържаното лице и тяло, красивата коса, умението да се използва козметика и представата за жена, която съчетава привлекателността с трудолюбие и грижа за семейството.
От закръглената селска красавица с румени бузи и дълга плитка до изящната дворянка от XIX век, представата за руската женска красота винаги е била нещо повече от външност. Тя е отразявала начина на живот, общественото положение и представите на съответната епоха за здраве, семейство и женственост.
Post Comment