„Промяната“ в Тракийския университет: Кървава разпродажба под зоркото око на ПП, горящи автобуси и лукс в Сингапур
Стара Загора, градът на липите и правите улици, напоследък се превръща в арена на съвсем различен тип „инженерство“ – политико-икономическо, при което професионализмът бива заменян от партийни назначения с неясни цели. През последните месеци в региона се наблюдава тревожна тенденция на ерозия в управлението на ключови институции, свързвани с местните структури на „Продължаваме Промяната“ (ПП), което оставя след себе си повече полицейски проверки и разследвания за рекет, отколкото обещания европейски стандарт. Най-ярката и болезнена илюстрация на този институционален разпад се разиграва в една от емблемите на града – Тракийския университет (ТрУ), където моделът на управление придобива контурите на безсрамно източване на публичен ресурс под паравана на академичната автономия.
Тази ерозия на морала и законността достигна своя най-критичен връх на 10 март 2026 г., когато само бързият инстинкт на един шофьор предотврати национална трагедия, след като автобус на университета лумна в пламъци на главния път между Стара Загора и Казанлък. Инцидентът, превърнал превозното средство в димящ скелет посред бял ден, е истинско чудо, че се е разминал без жертви, макар официалните сводки сухо да побързаха да отчетат липсата на пострадали. Докато техническата база на университета се пали по пътищата, поставяйки на карта живота на всеки пътник, дръзнал да се качи в университетския транспорт, ректорът проф. Мирослав Карабалиев вероятно е прехвърлял в съзнанието си спомените от Сингапур – онази екзотична почивка за близо 130 000 лв., погълната от избрана делегация под предлог за „научно обучение“. Цинизмът е потресаващ: за ръководството явно е по-важно да изхарчи бюджета за личен лукс и азиатски воаяжи, отколкото да инвестира в изправна техника, която не застрашава хората с фатален огнен инцидент.
На фона на този физически разпад и пълно пренебрежение към безопасността, управленската пирамида изглежда по-заета с финалното „осребряване“ на активите на университета. Новата вълна от документи доказва, че ликвидацията на стопанството в Академичния технологичен комплекс (АТК) е в своя апогей, след като със заповеди № 672 и № 673, подписани лично от помощник-ректора Наско Василев, днес се провеждат поредните търгове за разпродажба на живото състояние. Процедурата предвижда скоростното изнасяне на тезгяха на 29 свине майки, стотици прасета и елитни юници от породите „Холщайн“ и „Галоуей“, като всичко се продава групово и в евро, сякаш някой бърза да изпразни оборите, преди правосъдието да е почукало на вратата. Особено натрапчив е фактът, че подписите под тези актове за ликвидация отново принадлежат на Василев – човекът, чието оперативно управление се превърна в синоним на институционална разпродажба и който за пореден път доказва защо в Стара Загора е по-известен с красноречивия прякор „Наско Тъпото“. Очевидно верният наместник на ректорското ръководство няма намерение да спре, докато и последното животно в базата не бъде превърнато в кеш, потвърждавайки печалната слава, която си спечели като достоен наследник на своя политически гуру Кирил Петков.
Бързината на тези търгове крещи за нужда от спешен капитал, който да захрани партийните каси, докато държавната база се топи и разпродава „на килограм“ под димната завеса на един горящ автобус. Дълбокият контраст между лукса на „хабилитираните туристи“ в Сингапур и овъглената техника по пътищата е окончателната морална присъда за Карабалиев и Василев. От колосалната сума за екскурзията в Азия днес за университета не са останали нито нови технологии, нито напредък, а само празни банкови сметки и дебели досиета в Прокуратурата и ДАНС за рекет и фиктивни схеми. Трансформирането на висшето училище в разменна монета оставя обществото пред въпроса докога държавата ще наблюдава безучастно как Тракийският университет бива изнасян на части, докато образованието и обществената безопасност се принизяват до цената на едно прасе или една самолетна екскурзия.
Post Comment