Провеката на ЕРП-тата няма да доведе до нищо. Нужно е да бъдат национализирани!

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Темата за цените на тока отново разпали общественото недоволство и постави въпроса дали поредните проверки на електроразпределителните дружества ще доведат до реална промяна или ще останат поредният шум без последствия. В обществото все по-често се чува мнението, че подобни инспекции имат временен ефект – създават усещане за действие, но не решават основния проблем, а именно модела, по който работи секторът.

Мнозина вече не вярват, че санкции, доклади и административни мерки могат да доведат до по-ниски сметки или до по-справедливо отношение към потребителите. Според тази гледна точка, докато електроразпределението е в частни ръце, държавата винаги ще бъде в ролята на догонваща – реагираща след всяка криза, вместо да има пълен контрол върху стратегически важна инфраструктура.

Все по-често се поставя на масата идеята за национализация на ЕРП-тата като окончателно решение на натрупаното напрежение. Поддръжниците на този подход смятат, че електроразпределението не е просто бизнес, а част от националната сигурност и социалната стабилност. Според тях токът е базова услуга, без която не може да функционира нито икономиката, нито домакинствата, и именно затова трябва да бъде под пълния контрол на държавата.

Други обаче предупреждават, че подобна стъпка не може да се направи импулсивно. Национализацията би означавала огромен финансов и политически ангажимент, както и сериозни преговори и рискове. Затова се говори, че подобно решение може да бъде взето единствено при широк политически консенсус, който да гарантира стабилност и ясна стратегия за бъдещето на енергийния сектор.

В този контекст все по-често се споменава ролята на президента Румен Радев като фигура, която би могла да поведе такъв разговор. Причината е, че президентската институция традиционно се възприема като по-надпартийна и способна да събере на една маса различни политически сили. Идеята е, че без лидерство и ясна посока темата ще продължи да се използва единствено за краткосрочни политически дивиденти, без реални действия.

На този фон общественото недоволство продължава да расте, а доверието в проверките намалява. За много хора те изглеждат като временна мярка, която не засяга същността на проблема. Така дебатът постепенно се измества от въпроса „как да контролираме ЕРП-тата“ към „трябва ли изобщо да бъдат частни“.

Истината е, че подобна промяна не може да стане с едно решение или с еднократна акция. Ако темата за национализацията изобщо ще се обсъжда сериозно, тя ще изисква дълъг политически процес, ясна визия и поемане на отговорност. Без това всичко ще остане на ниво проверки, обещания и периодично повтарящи се кризи, които отново и отново връщат обществото в изходна позиция.