РАЗМЯНА: Ето какво връщаме на Гърция, за да си вземем мощите на Самуил

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

След повече от половин век преговори, дипломатически опити и сложни исторически казуси, България се подготвя за събитие с огромно историческо значение. На 3 октомври Атина официално ще предаде на българската държава тленните останки на цар Самуил, открити преди десетилетия от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос при разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.

Връщането на светинята обаче не е едностранен държавнически жест, а резултат от формула за културна реципрочност. Според информация на гръцкия вестник „Катимерини“ и редица дипломатически източници, София се е съгласила да предаде в замяна ценни църковни и книжовни реликви, както и икони, изнесени от гръцки манастири по време на Първата световна война.

Реликвите от Манастира „Панагия Еикосифиниса“

Централно място в гръцките претенции от години заема наследството на манастира „Панагия Еикосифиниса“ (Косиница), разположен в планината Пангейо край Драма. Светата обител е един от най-важните православни и духовно-просветни центрове в областта Източна Македония.

През 1917 г., по време на българското управление в региона през Първата световна война, от манастира са били отнети значителни църковни и книжовни богатства. Според данни на местните власти в Централна Македония става дума за близо 1300 тома ръкописи, старопечатни книги, икони и изключително ценни реликви.

Сред тях са стотици пергаментови и хартиени кодекси, икони, златни и сребърни обкови, както и богослужебни съдове. Значителна част от този фонд попада у нас и дълго време се съхранява в институции като Националния исторически музей, Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет и Църковно-историческия и архивен институт.

Църковните съкровища от „Тимиос Продромос“ край Серес

Втората голяма група реликви, предмет на споразумението, произхожда от манастира „Тимиос Продромос“ („Свети Йоан Предтеча“), разположен близо до град Серес. Подобно на обителта край Драма, през 1917 г. оттук са изнесени ценни византийски и следвизантийски ръкописи, икони и църковна утвар.

Години наред гръцката православна църква и държавата Атина настояват тези предмети да се върнат на историческите си места. Темата неведнъж е поставяна и на европейско ниво – включително през 2017 г. в Европейския парламент, където казусът с изнесените през Първата световна война съкровища бе представен като въпрос на европейско културно наследство и историческа справедливост.

Половин век преговори и идеята за културен обмен

Разговорите за евентуална размяна имат дълга история. Останките на цар Самуил са намерени през 60-те години на миналия век. БАН посочва 1969 г. като официална година на откритието. Оттогава те се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун.

Темата за връщането им у нас се активизира особено през 2014 г. по повод 1000-годишнината от смъртта на българския владетел. Тогава останките бяха изложени публично в Солун по молба на българската страна, а в дипломатическите среди започна по-интензивно да се обсъжда идеята за „културен заем“ или пълноценна размяна срещу отнетите манастирски ръкописи.

Въпреки че през годините правните и историческите аргументи спираха окончателното решение, днес двете страни постигат компромис: България получава възможността да погребе своя средновековен владетел с държавни и духовни почести, а Гърция възстановява част от разпилените си църковни съкровища.

Историческият баланс

Завръщането на костите на цар Самуил в София – където ще бъдат положени в базиликата „Света София“, затваря една от най-дългите дипломатически саги в съвременната ни история.

В замяна България прави важен ход, като предава реликви, които в продължение на повече от век са били предмет на спорове. Тази стъпка отразява съвременните европейски принципи за връщане на културни ценности на техните оригинални средища и показва ново ниво на доверие и зрялост в българо-гръцките отношения.

Стандарт