„Рилски лен“ – гигантът на Самоков, в който работеха 1500 души, а демокрацията го съсипа

Имало е време, когато името „Рилски лен“ е означавало работа, сигурност и препитание за стотици семейства в Самоков. В края на 80-те години в предприятието работят около 1500 души, а произведеното там пътува далеч извън пределите на България – към Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.

Днес от някогашния промишлен гигант е останала преди всичко историята и споменът на поколения самоковци.

Началото е поставено през 1938 г., когато в Самоков е създадена кооперация за производство и преработка на лен. Само две години по-късно е построена фабрика, превърнала се в първото предприятие в България за производство на ленено влакно.

След национализацията през 1947 г. фабриката става Държавно индустриално предприятие „Рилски лен“.

През 50-те години започва период на разширяване и модернизация. В производството навлизат машини и оборудване от СССР, Англия, Германия и други държави. Постепенно дейността се разраства – от първоначалната преработка на лен предприятието преминава към производство на прежди и различни текстилни изделия.

Истинският разцвет идва през следващите десетилетия.

През 80-те години „Рилски лен“ вече е сред най-големите работодатели в Самоков. Около 1500 души изкарват прехраната си зад стените на фабриката. Продукцията с марката „Рилски лен“ намира клиенти не само на българския пазар, но и в десетки държави по света.

Но това не е било просто фабрика.

В предприятието работят цели семейства. Родители и деца, съпрузи, роднини и приятели прекарват години от живота си там. Съществува професионално обучение, създават се традиции, натрупват се награди и отличия, а фабриката постепенно се превръща в неизменна част от живота на Самоков.

Толкова значима е нейната история, че през 1985 г. е издадена специална книга, посветена на предприятието, включваща и фотографии на хората, работили в него.

После идва 1989 г.

Новата икономическа реалност поставя началото на бързо свиване на производството. В началото на 90-те години в „Рилски лен“ все още работят приблизително 1200 души, но годините на мащабна заетост вече остават назад.

Следват приватизация, продажба на техника, намаляване на производството и постепенно освобождаване на хора.

Работните места изчезват едно след друго.

През 2017 г. местната преса съобщава, че от някогашните около 1500 работници в предприятието са останали едва 25 души.

Днес дружеството „Рилски лен“ е вписано като неактивно.

Така за няколко десетилетия една от емблемите на самоковската промишленост изминава пътя от предприятие с международни пазари и хиляди свързани с него човешки съдби до име, което все по-често живее единствено в старите снимки и спомените.

От 1500 работници до 25.

От продукция, пътуваща към Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, до тишината на една отминала индустриална епоха.

За мнозина самоковци обаче „Рилски лен“ никога няма да бъде просто име на някогашна фабрика. Това е мястото, където са работили техните родители и близки, където са се създавали приятелства, семейства и спомени за цял живот.

Това беше „Рилски лен“.

А вие помните ли фабриката? Работили ли сте там или имате близки, които са били част от нейната история?