„Тъпан в село на глухи“: Свещеник предупреди за духовно равнодушие и подмяна на ценностите
Остър обществен и религиозен коментар за възпитанието на децата, ролята на културата и мястото на християнството в съвременното българско общество публикува отец Владимир Дойчев. Поводът е случка с около 10-годишно дете, което трябвало да напише училищно есе на тема „Кой е моят любим езически бог и защо“.
По думите на духовника момчето било възпитавано като християнин, посещавало църква със семейството си и се оказало в затруднение как да изпълни задачата. Накрая избрало да пише за Арес, като обяснило избора си с това, че така се казвало неговото куче.
За отец Владимир обаче по-големият проблем не бил самата задача, а притеснението на детето, че ако заяви открито убежденията си, съучениците му могат да му се подиграват. Именно от тази случка той тръгва към по-широкия въпрос какво общество изграждат възрастните и какви послания получават децата.
Според него обществото често реагира бурно след прояви на агресия сред младежите, обещава контрол върху вредното съдържание и говори за необходимост от промяна на средата, но впоследствие бързо забравя собствените си обещания.
Като пример духовникът посочва спектакъла „Вакханки“ по Еврипид, който предстои да бъде представен пред българска публика. В неговата интерпретация постановката акцентира върху мрачните страни на древногръцкия мит за Дионис, отмъщението, насилието и загубата на контрол. Той поставя въпроса защо подобни образи се приемат безпроблемно като част от високата култура, докато традиционни прояви понякога предизвикват далеч по-сериозни обществени спорове.
Отец Владимир обръща внимание и на предстоящ концерт на норвежката блек метъл група Mayhem в София. Групата от десетилетия използва крайна сценична естетика, религиозна провокация и мрачна символика, а според свещеника подобни прояви трябва поне да предизвикват разговор сред родителите за съдържанието, което достига до младите хора.
Основната теза на коментара му е, че проблемът не се изчерпва с един спектакъл, концерт или училищно домашно. Според него много по-сериозно е постепенното обществено равнодушие към въпросите на вярата, възпитанието и моралните ориентири.
Духовникът припомня и други случаи, срещу които през годините е възразявал – рекламни изображения с демонична символика, провокативни художествени произведения, Хелоуин и други прояви, които според неговото разбиране противоречат на християнските ценности.
Той не скрива разочарованието си и от самите вярващи. Според него част от християните предпочитат да мълчат, защото се страхуват да не бъдат обявени за фанатици, старомодни или неспособни да разбират съвременното изкуство.
Именно оттук идва и заглавието „Тъпан в село на глухи“. Отец Владимир използва този образ, за да опише усещането си, че предупрежденията му остават без отговор, докато обществото продължава да спори за последствията, без да обръща достатъчно внимание на средата, в която растат децата.
В края на текста духовникът задава въпрос и към Църквата. Докато непрекъснато се говори за въвеждането на вероучение в училище, той пита дали самите християни и духовници изпълняват ролята си на хора, които трябва да предават своята вяра и ценности.
Посланието му е ясно: според него истинският проблем не е конкретно произведение на изкуството или музикален жанр, а нежеланието на обществото открито да разговаря за това какво възпитава децата и какви морални ориентири им оставя.
Post Comment