Скелетът с коприна със златни нишки е открит на остров Св. Ахил, какво доказва, че е на цар Самуил

Как е умрял цар Самуил и как бяха намерени костите му? Ето как разказа тази история в “24 часа” проф. Георги Н. Николов от Историческия факултет на Софийския университет.

Къде е умрял Самуил

Византийската военна операция през лятото на 1014 г. в теснината между планините Беласица и Огражден край укреплението “Ключ” поставила началото на края за цар Самуил (997-1014). Съсредоточената в Струмишкото поле на около 10-15 км западно от “Ключ” българска войска на 29 или 30 юли 1014 г. влязла в бой с византийски отряди, но била разгромена. Мнозина паднали убити, а още по-голям брой били пленени. Цар Самуил трябвало да се спасява с бягство. Той бил на около 70-годишна възраст и естествено, не бил достатъчно бърз и повратлив. Неговият син, българският престолонаследник Гаврил-Роман Радомир, взел Самуил на коня си и го отвел в крепостта “Прилеп”.

Огромната маса пленени българи, която пречела на бързото придвижване на ромеите, била подложена на брутално осакатяване – 15 хиляди души били ослепени. От тях били оставени 150 души с по едно око, които да водят останалите.

Според византийския хронист Йоан Скилица, когато Самуил видял осакатените войници, получил сърдечен удар и на 6 октомври умрял.

Друг византийски историк – Михаил Аталиат, съобщава и за мястото на смъртта му: “Предводителят им (на българите – б.р.) Самуил избягал уплашен и умрял на блатистия остров Преспа”.

През 60-те години по време на археологически разкопки в базиликата “Св. Ахил” на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро гръцкият учен Николаос Муцопулос (1927-2019) попада на четири гроба, които условно означава с гръцки букви. Погребаните са поставени в каменни саркофази.

В първия саркофаг (А) липсват останки от скелет; във втория (В) има само разхвърляни скелетни останки, т.е. тези два гроба са били ограбени (и поругани) още през Средновековието. Последният гроб в южния кораб на Преспанската базилика е бил направен набързо и по своя градеж отстъпва на специално приготвените първи три саркофага. В него се открива много костен материал – очевидно останки на повече от един човек.

Безспорно най-интересен е третият гроб (C), който е запазен непокътнат. В него е открит мъжки скелет, покрит със скъпа копринена тъкан, с останки от златни нишки. След реставрацията се установяват кръгли медальони с изображения на птици (папагали), стъпили върху огънати клони във формата на венци.

Върху лявата ръка на покойника са намерени фрагменти от плетена ризница. Лявата ръка под лакътя (лявата предмишница) приживе е била счупена и е зараснала накриво. Най-вероятно третият гроб (С) е съдържал тленните останки на цар Самуил. Той е бил специално засводен. Може да се предположи, че още приживе българският владетел е приготвил саркофага на своето последно жилище.

Посочените детайли могат да се свържат със сведения от историческите извори за Самуил. Известно е, че в битката при р. Сперхей (996) той и синът му Гаврил-Роман са били тежко ранени. Изглежда, тогава, за да се предпази от удар в главата, Самуил е вдигнал лявата си ръка и е получил фрактура в областта между лакътя и китката. Костите са единственото пряко свидетелство за пола, ръста и възрастта на погребания човек.

Откритието на Муцопулос става във време, когато в Гърция управлява военната хунта (1967-1974). Да обяви своята теза, че е открил гроба на българския цар Самуил, за гръцкия учен е равносилно на самоубийство. Затова неговата публикация (тритомен труд) за разкопките се появява доста по-късно – през 1989 г. Част от нея е преведена на български език и е публикувана в книгата му “Базиликата “Свети Ахилий”. Един исторически паметник светиня” (2007).

Муцопулос заслужено получи редица български научни отличия (Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (2010) и на Великотърновския университет (2014). В своите слова и изявления пред медиите той изказа пожеланието си костите на цар Самуил да бъдат предадени на България.

Понастоящем костите от гробовете се съхраняват в Музея за византийска култура в Солун.