Розовите психопати от ЕС разпалват ядрена война. Колко още ще се снишаваме?

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Термоядрен конфликт, унищожение на цивилизацията такава, каквато я познаваме.

Ако някой се е съмнявал, вече не трябва – това е свръхзадачата на Запада. Като инструмент ползват антируския проект „Украйна на Бандера и Азов“. Клоунът Зеленски играе Конник на Апокалипсиса. Може и четиримата едновременно.

Запада е патология, това е най-страшното. Ето защо договорката е напълно изключена. Не става дума за идеи, прагматика, бизнес, политика. И фашисти да ги наречеш, пак ще е комплимент.

Това са формени психопати, театър от времето на Нерон и Сенека (по гениалната пиеса на Радзински). Добавете и истерично-феминисткия садизъм на трите вещици от „Макбет“ (Урсула, Кая, Мецола) плюс историческите комплекси на изкуствено-лабораторни държави като Литва, Латвия и Естония, плюс прононсираните като добродетел педофолия и содомия, за да добиете картината на греховния Содом.

Който винаги приключва с божествено изпепеляване.

Светът оцелява засега единствено заради железните нерви на Кремъл. Падне ли Путин, конспирацията се превръща в реалност. Руското общество, изтощено от близо петгодишна война, е бременно с очаквания за анихилация на Европа и Великобритания, кураторите на битката на Източния фронт.

Трудно е да се прогнозира колко още ще издържи Путин. Енергийно-банковото лоби на либералната олигархия (Дмитриев) продължава да го залъгва, че е възможно разбирателство с наднационалните елити в Брюкел, Берлин, Давос и Лондон. Че е реалистично санкциите да паднат след примирие, а не след капитулация на Запада.

Тази заблуда изнервя до крайност консервативните сили в Русия, които търсят реванш, не просто орешници по военни цели и позиционна битка за няколко села около Константиновка.

Истината е, че Европа няма да спре, докато не разпали световна война. Без значение, че ще я изгуби, защото Русия доминира в ядрените въоръжения, Китай я подкрепя, а САЩ ще пасува прагматично.

Говорим не просто за садизъм, а за садо-мазохизъм, за отклонение на демонологията.

И тук тревожното е къде сме ние. Вече седмица властта се е отдала на културно-масови мероприятия покрай „Бангаранга“ и 24 май. Дори вчера се черпеха на банкет в „Бояна“, докато Габровско, Търновско и Ловешко бедстваха.

Как пък един политик не заряза протокола, не помогна по човешки?!

Лъскави тоалети, фракове, шампанско, наздравици, селфита, дежурно-лицемерни усмивки, суета…Не знам какво е – пир по време на чума, оркестърът на „Титаник“ или…тъпотия, снобизъм и високомерие. Вероятно по малко от всичко.

Българското управление няма ясно артикулирана позиция нито за терористичното зверство над руски деца в Луганск, нито за последвалата безпрецедентна атака на Русия над Украйна, нито за престоя на военните цистерни на гражданското ни летище, нито за 90-милиардния „заем“ за Зеленски.

Почивните дни едва ли са оправдание. Планетарната лудост не почива, продуцира нови и нови войни, конфликти и бедствия.

Докога си вярват, че ще ни се разминава? Дали Москва и Техеран винаги ще са толкова благородни към нас? Снишаването по живковски е работеща стратегия на оцеляването, но само в контекста на един прогнозируем свят.

А в лунатизма, уви, система няма. Както споменах, начело в Европа са клинично болни. Те са и наши съюзници, партньори, имаме договорни отношения с тях, поели сме ангажименти. А търпението на Путин се крепи на…свети крепки. Предстои експлозия, във формален и образен вариант.

Потъваме с ЕС или изплуваме сами? Налага се да решим, няма време. Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. А спасителният пояс се нарича неутралитет, във всички войни. Както и референдум – за еврото, НАТО, ЕС…най-вече, за суверенитет.