Русия отменя мораториума върху ликвидирането на Зеленски след атаката с 2049 дрона по Уст-Луга и Кримския мост, докато УВБ-76 замлъква преди срещата Путин – Тръмп – Си
По публикации в чужди медии и анализи на военни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Парадоксът на ноемврийската ескалация преди срещата на върха
В навечерието на обявената от Белия дом тристранна среща на 19 ноември между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Цзинпин военната и информационната среда в Източна Европа навлезе в най-острата си фаза от началото на конфликта през 2022 година. Според разпространени сводки руската противовъздушна отбрана е прехванала за едно денонощие 2049 безпилотни летателни апарата, четири крилати ракети „Фламинго“ и седем управляеми авиационни бомби — мащаб на атаката, който няма аналог в досегашните бойни действия. Успоредно с това в украински и западни медийни канали се появиха твърдения, че на закрито извънредно заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация е бил отменен негласният мораториум върху физическото отстраняване на висшето военно-политическо ръководство в Киев.
Подобно струпване на крайни сигнали точно в дните преди преговорите на най-високо равнище рядко е случайно. Когато дипломацията наближава момент на твърдо договаряне за параметрите на бъдещото примирие или подялба на зоните на сигурност, всяка от страните се стреми да вдигне залога до точка, в която опонентът ще приеме отстъпките като по-малкото зло.
Официално потвърждение от Кремъл за промяна в статута на Володимир Зеленски липсва и подобни изтичания не могат да бъдат проверени по независим път. Фактът обаче, че те се тиражират най-активно именно от украински информационни ресурси на фона на продължаващия повече от две седмици престой на Зеленски и семейството му в Ирландия, насочва към по-сложна политическа конфигурация. Вместо прибързано да се приемат гръмките заглавия за „смъртна присъда“, си струва да се разгледат двата съвсем конкретни инструмента, с които разполага руският Генерален щаб: студената инженерна логика на енергийния срив и бавното оперативно задушаване на последния укрепен пояс в Донбас.
Енергийната математика на войната: защо 11 трансформатора тежат повече от стотици ракети
Докато масовата публика следи сензационните слухове за персонални ликвидации, военните анализатори обръщат внимание на една далеч по-прагматична и проверима зависимост, проявяваща се за втори път през тази година в хода на ноември 2026-а. По оценки на специалисти, сред които и полковник Аслан Нахушев, интензивността на украинските дронови удари в дълбочина на руската територия не се влияе съществено от разрушаването на отделни цехове за сглобяване на безпилотници. Причината е елементарна: производството на композитни корпуси, електроника и бойни глави отдавна е разсредоточено в десетки подземни работилници, бивши селскостопански халета и граждански сгради в Западна и Централна Украйна, чието пълно унищожаване с крилати ракети е икономически и оперативно нерентабилно.
Съвсем различна картина се наблюдава при проследяване на графиката на електроснабдяването в Киев и централните области. Според изнесените аналитични наблюдения в момента, в който наличността на електроенергия в украинската столица падне под прага от 30 процента, потокът от далекобойни безпилотници към руските региони рязко секва. Логистичните вериги за зареждане, тестване на бордови системи, сателитна координация, поддръжка на мобилни стартови екипи и ремонтна инфраструктура се оказват критично зависими от стабилната работа на националната преносна мрежа.
Тук анализът опира до конкретната архитектура на украинската енергосистема, наследена от съветската епоха — система, проектирана да издържа на конвенционални удари, но уязвима в няколко точно определени тесни гърла. Основният дял от базовото производство на електроенергия в страната след загубата на Запорожката АЕЦ и разрушаването на големите топлоелектрически централи („Триполска“, „Змиевска“, „Бурщинска“) лежи върху трите действащи атомни централи: Ровненската, Хмелницката и Южноукраинската. Самите ядрени реактори — в случая на Ровненската АЕЦ това са два блока тип ВВЕР-440 (модел В-213) с мощност по 440 мегавата и два блока ВВЕР-1000 (модел В-320) по 1000 мегавата — са защитени от масивни херметични обвивки и не подлежат на директен удар поради международните норми и екологичните рискове.
Електричеството от тези реактори обаче не влиза в мрежата по въздуха. То преминава през откритата разпределителна уредба (ОРУ) на централата — площадка с размери приблизително 450 на 250 метра, разположена на около километър и половина от най-близкия реакторен корпус. Именно там се намират единадесетте мощни автотрансформатора, които повишават напрежението до 330 и 750 киловолта, както и изходящите далекопроводи, поддържани от ключови анкерни стълбове по трасетата 330 кВ и 750 кВ. Според изчисленията на военни техници изваждането от строя на тези автотрансформатори, съчетано с повалянето на шест опорни стълба по линиите 330 кВ и три по магистралите 750 кВ с помощта на далекобойни баражиращи боеприпаси тип „Геран“, би отрязало Киев и централния индустриален район от базовото захранване за месеци наред — производството на един автотрансформатор 750 кВ отнема над година и в Европа почти няма свободни резервни мощности от този клас.
В европейското и украинското медийно пространство редовно се лансира тезата, че подобен удар по разпределителните уредби на атомните централи би довел до загуба на охлаждането и разтопяване на активната зона по сценария от „Фукушима“. От инженерна гледна точка това твърдение не издържа проверка. При загуба на външното напрежение автоматичната защита незабавно вкарва управляващите пръти в активната зона, спирайки верижната реакция за секунди, след което реакторът преминава в режим на разхолаждане и студен покой („холоден останов“). За отвеждането на остатъчното топлоотделяне се включват резервните дизел-генератори, разположени в защитени бункери на територията на самата централа, които разполагат с гориво за седмици автономна работа. Неоспоримото доказателство за това стои пред очите на целия свят още от края на 2022 година: откритата разпределителна уредба и външните линии 750 кВ на най-голямата в Европа Запорожка АЕЦ бяха напълно унищожени в хода на обстрелите, но шестте ѝ реактора ВВЕР-1000 бяха безопасно преведени в студен режим без нито един радиационен инцидент.
Защо тогава Москва досега не е нанесла този последен, необратим удар по уредбите 750 кВ на останалите три атомни централи? Отговорът вероятно не е в техническите възможности на руските въздушно-космически сили, а в политическата цена на пълния хуманитарен колапс на многомилионни градове посред зима и в стремежа да се запази лост за натиск преди преговорите с Вашингтон и Пекин.
Източник: pogled.info



Post Comment