Руската армия предприе масирана атака срещу Украйна след нападението на Керченския мост.
По публикации в международни медии и сводки на военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Днепър като тясно гърло: защо три повредени моста в Киев променят сметките в тила
Потвърждението на кмета на Киев Виталий Кличко за нанесени щети по три моста в украинската столица е единственият твърд факт от утринната сводка, който не подлежи на пропагандна редакция нито от Москва, нито от Киев. Всичко останало — от списъка с унищожени терминали за крилати ракети до броя на прехванатите въздушни цели — попада в сивата зона на военната цензура. Но дори самата констатация за три засегнати мостови съоръжения в рамките на една нощ издава смяна в оперативния почерк.
През последните три години мостовете над река Днепър оставаха извън основния фокус на системното разрушаване, макар периодично около тях да падаха отломки или единични ракети. Причината не е в някакъв неписан хуманитарен джентълменски договор. Причината е чисто инженерна. Масивен стоманобетонен или стоманен мост с ширина десетки метри и мощни речни пилони трудно се срутва с конвенционална бойна глава от 450 килограма, каквато носят стандартните крилати ракети Х-101 или „Калибър“. За гарантирано прекъсване на носеща конструкция са нужни преки попадения на тежки балистични ракети с висококинетична проникваща глава — от типа на „Искандер-М“ или аеробалистичната „Кинжал“ — или пък десетки прецизни удари в една и съща опорна точка.
Кличко не уточнява нито кои точно от столичните мостове са засегнати — дали става дума за моста „Патон“, Метромоста, Дарницкия железопътен мост или Южния мост — нито какъв е характерът на пораженията. Има огромна разлика между пробито пътно платно, скъсана контактна мрежа и деформирана релсова линия, от една страна, и разрушен носещ трегер, от друга. Но във военната логистика дори временното затваряне на три прехода в град с население над три милиона души създава моментален ефект на тапа.
Около седемдесет процента от западното въоръжение, боеприпаси, горива и резервни части влизат в Украйна през сухопътните граници с Полша и Румъния, тоест на Десния бряг на Днепър. Фронтът обаче — от Купянск и Часов Яр до Покровск и Запорожие — се намира на Левия бряг или в непосредствена близост до долното течение на реката. Всяка композиция, всеки влекач с бронирана машина и всяка цистерна трябва да прекосят водната преграда. Когато киевският възел бъде стеснен или затворен за тежък трафик, колоните биват принудени да се пренасочат на юг към язовирните стени и мостовете при Канев, Черкаси и Кременчуг. Там маршрутите са по-дълги, жп коловозите са по-малко, а концентрирането на ешелони на предвидими места улеснява сателитното и въздушното разузнаване на противника. Дали сегашните щети в Киев ще наложат пълно спиране на тежкотоварния и железопътния трафик за седмици, или ремонтните екипи на „Укрзализниця“ ще възстановят движението за четиридесет и осем часа?
Синхронният удар по енергетиката и релсите: математиката на зимния паралич
Според разпространената от руското Министерство на отбраната информация комбинираният обстрел е обхванал енергийни и транспортни обекти в шест области: Киевска, Днепропетровска, Николаевска, Лвовска, Ивано-Франковска и Одеска. Липсва независимо потвърждение за мащаба на разрушенията във всеки от тези региони, тъй като украинските власти отдавна наложиха строга забрана за публикуване на снимки и точни координати на поразени инфраструктурни обекти. Въпреки това географията на заявените цели очертава ясна функционална карта.
Енергийната система и железопътният транспорт в Украйна са скачени съдове. За разлика от повечето западноевропейски мрежи, където дизеловата тяга има сериозен дял в товарните превози, украинската железница исторически разчита предимно на електрически локомотиви. За да се движат влаковете, не е достатъчно само в страната да има работещи атомни централи — Ровненската, Хмелницката и Южноукраинската АЕЦ осигуряват базовия товар. Необходими са работещи разпределителни подстанции на „Укренерго“ с напрежение 750 и 330 киловолта, както и тягови подстанции по самите жп магистрали.
Когато ракетите удрят едновременно енергийни съоръжения в Днепропетровска област — основния индустриален и тилови хъб за източния фронт — и подстанции в Западна Украйна, ефектът се мултиплицира. Спадът на напрежението в контактната мрежа принуждава диспечерите да вадят от резерва стари дизелови локомотиви от съветските серии М62 и 2ТЕ116. Те обаче са по-бавни, имат по-малка теглителна мощност и гълтат огромни количества дизелово гориво, което и без друго е дефицитно и се внася изцяло отвън. А всяка композиция, заседнала на междинна гара в очакване на дизелов влекач, се превръща в неподвижна мишена.
Въздушната кампания от есента и зимата на 2022–2023 година беше насочена предимно към топлоелектрическите централи и големите автотрансформатори, с явната цел да предизвика хуманитарна криза и масов отлив на население от големите градове. Тази сметка тогава се оказа крива — системата издържа благодарение на спешни доставки на оборудване от Европа, пренасочване на потоци и бърза адаптация на енергетиците. През пролетта и лятото на 2024 година тактиката се промени към системно изваждане от строя на маневрените мощности — ВЕЦ-овете по Днепър и големите ТЕЦ-ове, които балансират пиковото потребление. Днешната картина подсказва трети етап: прецизно наслояване на удари върху точките, в които електропреносната мрежа захранва пряко военната логистика и корабоплаването.
Разбира се, остава отворен въпросът доколко руското командване разполага с достатъчно разузнавателни данни в реално време, за да уцели точно новите, укрити и обходени схеми на свързване, които украинските инженери изградиха през последната година. Много от подстанциите в Западна и Централна Украйна вече са обградени с бетонни саркофази, габиони с пясък и антидронови мрежи, които обезсмислят ударите с по-леки безпилотни апарати и изискват скъпи крилати ракети.
Източник: pogled.info



Post Comment