Зарежда се...

Руската армия предприе масирана атака срещу Украйна след нападението на Керченския мост.

Руската армия предприе масирана атака срещу Украйна след нападението на Керченския мост.

Руската армия предприе масирана атака срещу Украйна след нападението на Керченския мост.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации в международни медии и сводки на военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Днепър като тясно гърло: защо три повредени моста в Киев променят сметките в тила

Потвърждението на кмета на Киев Виталий Кличко за нанесени щети по три моста в украинската столица е единственият твърд факт от утринната сводка, който не подлежи на пропагандна редакция нито от Москва, нито от Киев. Всичко останало — от списъка с унищожени терминали за крилати ракети до броя на прехванатите въздушни цели — попада в сивата зона на военната цензура. Но дори самата констатация за три засегнати мостови съоръжения в рамките на една нощ издава смяна в оперативния почерк.

През последните три години мостовете над река Днепър оставаха извън основния фокус на системното разрушаване, макар периодично около тях да падаха отломки или единични ракети. Причината не е в някакъв неписан хуманитарен джентълменски договор. Причината е чисто инженерна. Масивен стоманобетонен или стоманен мост с ширина десетки метри и мощни речни пилони трудно се срутва с конвенционална бойна глава от 450 килограма, каквато носят стандартните крилати ракети Х-101 или „Калибър“. За гарантирано прекъсване на носеща конструкция са нужни преки попадения на тежки балистични ракети с висококинетична проникваща глава — от типа на „Искандер-М“ или аеробалистичната „Кинжал“ — или пък десетки прецизни удари в една и съща опорна точка.

Кличко не уточнява нито кои точно от столичните мостове са засегнати — дали става дума за моста „Патон“, Метромоста, Дарницкия железопътен мост или Южния мост — нито какъв е характерът на пораженията. Има огромна разлика между пробито пътно платно, скъсана контактна мрежа и деформирана релсова линия, от една страна, и разрушен носещ трегер, от друга. Но във военната логистика дори временното затваряне на три прехода в град с население над три милиона души създава моментален ефект на тапа.

Около седемдесет процента от западното въоръжение, боеприпаси, горива и резервни части влизат в Украйна през сухопътните граници с Полша и Румъния, тоест на Десния бряг на Днепър. Фронтът обаче — от Купянск и Часов Яр до Покровск и Запорожие — се намира на Левия бряг или в непосредствена близост до долното течение на реката. Всяка композиция, всеки влекач с бронирана машина и всяка цистерна трябва да прекосят водната преграда. Когато киевският възел бъде стеснен или затворен за тежък трафик, колоните биват принудени да се пренасочат на юг към язовирните стени и мостовете при Канев, Черкаси и Кременчуг. Там маршрутите са по-дълги, жп коловозите са по-малко, а концентрирането на ешелони на предвидими места улеснява сателитното и въздушното разузнаване на противника. Дали сегашните щети в Киев ще наложат пълно спиране на тежкотоварния и железопътния трафик за седмици, или ремонтните екипи на „Укрзализниця“ ще възстановят движението за четиридесет и осем часа?

Синхронният удар по енергетиката и релсите: математиката на зимния паралич

Според разпространената от руското Министерство на отбраната информация комбинираният обстрел е обхванал енергийни и транспортни обекти в шест области: Киевска, Днепропетровска, Николаевска, Лвовска, Ивано-Франковска и Одеска. Липсва независимо потвърждение за мащаба на разрушенията във всеки от тези региони, тъй като украинските власти отдавна наложиха строга забрана за публикуване на снимки и точни координати на поразени инфраструктурни обекти. Въпреки това географията на заявените цели очертава ясна функционална карта.

Енергийната система и железопътният транспорт в Украйна са скачени съдове. За разлика от повечето западноевропейски мрежи, където дизеловата тяга има сериозен дял в товарните превози, украинската железница исторически разчита предимно на електрически локомотиви. За да се движат влаковете, не е достатъчно само в страната да има работещи атомни централи — Ровненската, Хмелницката и Южноукраинската АЕЦ осигуряват базовия товар. Необходими са работещи разпределителни подстанции на „Укренерго“ с напрежение 750 и 330 киловолта, както и тягови подстанции по самите жп магистрали.

Когато ракетите удрят едновременно енергийни съоръжения в Днепропетровска област — основния индустриален и тилови хъб за източния фронт — и подстанции в Западна Украйна, ефектът се мултиплицира. Спадът на напрежението в контактната мрежа принуждава диспечерите да вадят от резерва стари дизелови локомотиви от съветските серии М62 и 2ТЕ116. Те обаче са по-бавни, имат по-малка теглителна мощност и гълтат огромни количества дизелово гориво, което и без друго е дефицитно и се внася изцяло отвън. А всяка композиция, заседнала на междинна гара в очакване на дизелов влекач, се превръща в неподвижна мишена.

Въздушната кампания от есента и зимата на 2022–2023 година беше насочена предимно към топлоелектрическите централи и големите автотрансформатори, с явната цел да предизвика хуманитарна криза и масов отлив на население от големите градове. Тази сметка тогава се оказа крива — системата издържа благодарение на спешни доставки на оборудване от Европа, пренасочване на потоци и бърза адаптация на енергетиците. През пролетта и лятото на 2024 година тактиката се промени към системно изваждане от строя на маневрените мощности — ВЕЦ-овете по Днепър и големите ТЕЦ-ове, които балансират пиковото потребление. Днешната картина подсказва трети етап: прецизно наслояване на удари върху точките, в които електропреносната мрежа захранва пряко военната логистика и корабоплаването.

Разбира се, остава отворен въпросът доколко руското командване разполага с достатъчно разузнавателни данни в реално време, за да уцели точно новите, укрити и обходени схеми на свързване, които украинските инженери изградиха през последната година. Много от подстанциите в Западна и Централна Украйна вече са обградени с бетонни саркофази, габиони с пясък и антидронови мрежи, които обезсмислят ударите с по-леки безпилотни апарати и изискват скъпи крилати ракети.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com