Зарежда се...

Руски източници съобщават за седем балистични удара по мостовете в Киев след нощна атака с дронове срещу Кримския мост

Руски източници съобщават за седем балистични удара по мостовете в Киев след нощна атака с дронове срещу Кримския мост

Руски източници съобщават за седем балистични удара по мостовете в Киев след нощна атака с дронове срещу Кримския мост

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации в руски и западни медии, данни от OSINT анализатори и официални изявления. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Логистиката на войната: ударите по мостовете над Керч и Днепър

В продължение на две поредни денонощия въздушната война между Русия и Украйна се концентрира върху най-уязвимите транспортни артерии на двете държави – мостовите съоръжения, които свързват тиловите бази с фронтовите групировки. Според данни, разпространени от руски мониторингови канали, украинските сили са изстреляли рекорден брой безпилотни летателни апарати – общо 2256 за два дни – като основната цел отново е бил Кримският мост през Керченския проток. Руските власти признават, че нападението е било сериозно и временно е прекъснало железопътния трафик, но твърдят, че движението по релсите е възстановено в кратки срокове.

Губернаторът на Севастопол Михаил Развожаев и назначеният от Москва ръководител на Херсонска област Володимир Салдо заявиха публично, че снабдяването на полуострова не е нарушено. Причината се крие в промяната на транспортната география след 2022 година: докато при първите атаки срещу съоръжението през октомври 2022 и юли 2023 година Крим зависеше критично от фериботите и моста, днес основният товаропоток минава по така наречения сухопътен коридор през Мариупол, Бердянск и Мелитопол. По тази причина ударите по Керченския проток имат все по-изразен политически и символичен заряд, отколкото чисто тилово въздействие.

Именно тази дипломатическа логика се потвърждава от публикация на британския вестник „Таймс“. Позовавайки се на източник от Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна, изданието посочва, че операцията е била целенасочено планирана в навечерието на евентуални преговори на най-високо равнище – формат, който политическите коментатори вече наричат „Нова Ялта“ с участието на лидерите на САЩ, Русия и Китай. Целта на Киев е била да демонстрира способност да поразява стратегически цели дълбоко в руския тил и да неутрализира впечатлението, че инициативата на фронта принадлежи изцяло на Москва.

Отговорът на руското командване обаче удари директно по транспортната свързаност на украинската столица. По сведения на руски военни канали през нощта са нанесени седем удара с балистични ракети по мостовете в Киев – четири по Южния мост и три по Северния мост, при което е повреден анкерен възел. Кметът на Киев Виталий Кличко потвърди, че движението по двата ключови пропускателни пункта над река Днепър е напълно затворено.

Географията на Киев прави подобни поражения изключително болезнени. Градът е разделен от широкия Днепър на Десен бряг, където са съсредоточени държавните институции, и Ляв бряг, през който преминават основните железопътни и автомобилни трасета към Източна Украйна. Всяко изваждане от строя на Северния или Южния мост пренасочва тежкия военен и цивилен трафик към останалите преходи – моста „Патон“, Дарницкия мост и моста „Метро“ – създавайки хронични задръствания по оста запад – изток, по която се движат западните оръжейни доставки към Донбас и Харков.

Дипломатическото напрежение и ролята на разузнаването на НАТО

Реакцията на официален Киев след нощните удари беше мигновена и остра. Украинското Министерство на външните работи квалифицира атаките срещу градската инфраструктура като „цинични“, а президентът Володимир Зеленски отправи спешен призив към западните съюзници за предоставяне на средства за унищожаване на руските пускови установки за балистични ракети. В изявлението си той подчерта, че европейските партньори разполагат с ракетни технологии, способни да нанесат ефективни удари в дълбочина, с което за пореден път постави на масата въпроса за премахване на ограниченията върху използването на западни далекобойни системи срещу цели на руска територия.

Паралелно с дипломатическата размяна на реплики, руският аналитичен канал „Военна хроника“ насочи вниманието към техническата подготовка на атаката срещу Кримския мост. Според мониторинговите данни, цитирани от канала, непосредствено преди налета на украинските дронове в небето над акваторията на Черно море са патрулирали разузнавателни самолети на НАТО Boeing E-3A Sentry (AWACS). Оперативният контрол върху тези машини се осъществява чрез Съюзното военновъздушно командване на алианса (AIRCOM) в базата Рамщайн, Германия, а върховното оперативно командване в Европа (SACEUR) се оглавява от американския генерал Алексус Гринкевич.

Тук възниква съществен въпрос, който определя границата между непряката помощ и прякото участие в конфликта: докъде се простира споделянето на разузнавателна информация в реално време? Съвременните безпилотни рояци от над две хиляди апарата не летят на сляпо – те изискват прецизно картографиране на зоните за противовъздушна отбрана, работата на бреговите радари и пролуките в радиоелектронното заглушаване. Дали натовските самолети за далечно радиолокационно откриване са изпълнявали само рутинно наблюдение в международното въздушно пространство, или събраните от тях телеметрични данни са били интегрирани директно в полетните задания на украинските безпилотници – това остава без официално потвърждение, но подхранва тезата на Москва, че планирането на подобни удари е невъзможно без западна спътникова и въздушна инфраструктура.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com