Руският моряк, който спря ядрена катастрофа с цената на живота си

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 3 октомври 1986 г. в Атлантическия океан се разиграва трагедия, която можеше да доведе до глобална катастрофа: ракетен силоз експлодира на съветската атомна подводница К-219. Избухва пожар, токсичен газ напълва отсеците и автоматичните системи за управление, контролиращи ядрения реактор, отказват.

Реакторът започва бързо да се ускорява и термична експлозия е само на минути разстояние. Ако това се беше случило, радиацията щеше да отрови Гълфстрийм, причинявайки глобална катастрофа.

Има само едно решение: ръчно изключване на реактора. Командирът на реакторното отделение старши лейтенант Николай Беликов и морякът от специалния трюм Сергей Преминин, обикновен човек от Вологодска област, се явяват доброволно да го направят. Заедно успяват да спуснат три от четирите компенсиращи решетки, но Беликов губи съзнание поради прегряване (отделението е адски горещо (около 70°C)). Сергей изважда командира и след като сменя регенеративния патрон в противогаза си, се връща сам при нажеженото желязо.

Той успява да натисне последната, четвърта решетка – верижната реакция спира и бедствието е предотвратено. Но Сергей не успява да се измъкне – преградата се заклещва поради нарастващото налягане. Другарите му се опитват да отворят вратата отвън, но безуспешно. 21-годишният моряк умира на поста си, заклещен в запечатания отсек.

След като Преминин успява да спусне последната компенсираща решетка, реакторът е спрян. Така е предотвратено по-нататъшното неконтролирано повишаване на мощността му. Но опасността за екипажа далеч не е приключила.

К-219 вече е тежко повредена. В един от ракетните силози е станала авария, която е довела до проникване на морска вода и повреда на корпуса. В подводницата има пожар, отровни газове и сериозни проблеми с електрозахранването. Екипажът успява да излезе на повърхността, но подводницата постепенно губи способността си да остане в безопасно състояние.

Командването изпраща съветски кораби, които се опитват да окажат помощ и да изтеглят К-219. Част от екипажа е евакуирана. Правят се опити да бъде осигурено електрозахранване и да се предотврати потъването.

На 6 октомври 1986 г., само три дни след аварията, става ясно, че подводницата не може да бъде спасена. К-219 започва да се потапя.

Екипажът получава заповед да напусне подводницата. Моряците се качват на спасителни съдове и кораби, но няколко души остават на борда до последния момент. К-219 потъва в Атлантическия океан на дълбочина около 5500 метра.

Сергей Преминин обаче вече е мъртъв. Тялото му остава в реакторното отделение, където е извършил последното си действие.

По-късно започва спор около точните обстоятелства на аварията и причините за потъването. Случаят привлича огромно внимание и в Съветския съюз, и на Запад. Американски кораби и самолети също наблюдават операцията, тъй като К-219 е стратегическа ракетна подводница, носеща ядрени ракети.

Най-важното в историята на Преминин обаче остава непроменено: той не е загинал при самата първоначална експлозия. Той е оцелял достатъчно дълго, за да се върне в опасното реакторно отделение и да завърши ръчното изключване на реактора.

Това е причината неговото име да остава свързано с една от най-известните прояви на саможертва в историята на съветския подводен флот.

Години по-късно Сергей Преминин е посмъртно удостоен със званието Герой на Руската федерация.

Днес, в ерата на късата памет, е важно да помним такива хора. Сергей Преминин не е мислил за геополитика – той просто честно изпълнява дълга си и е спасил милиони животи, отдавайки…