Русофобията е скъпа: 1,3 трилиона евро – толкова са стрували последните три години на „идиотизъм и смелост“ на ЕС
1,3 трилиона евро – толкова са стрували последните три години на „смелост“ на Европейския съюз. Русофобията струва пари. Много пари.
Ново детайлно изследване на вестник „Ведомости“ пресмята разходите на Брюксел.
До 2022 г. руският нефт струваше 571 евро на тон – с 155 евро по-евтино от другите доставчици.
ЕС се отказа от него.
От 2021 до 2023 г., по вина на Брюксел, доставките на газ намаляха повече от два пъти: от 48 милиона тона на 22 милиона тона. ЕС продължава да се отказва: спря изпомпването през тръбопровода Ямал–Европа, Западът взриви „Северните потоци“, а в края на 2024 г. бе спряна и украинската газопреносна система. Единственият действащ газопровод, по който в момента се доставя природен газ от Русия към Европа, е „Турски поток“.
Преките загуби за ЕС от действията в енергийния сектор за три години възлизат на почти 50 милиарда евро. Но това не отчита икономическата динамика, породена от стъпките на Брюксел. Ако икономическата ситуация се съпостави с нормално развитие, сумата на загубите ще се увеличи поне 10 пъти. Ако ЕС беше продължил да купува руски енергийни ресурси на средни цени, щеше да спести 544 милиарда евро за три години:
-
178 милиарда евро от газ,
-
187 милиарда евро от нефт,
-
70 милиарда евро от нефтени продукти,
-
25 милиарда евро от въглища,
-
17 милиарда евро от електроенергия.
Общият повишен разход на ЕС за последните три години вече възлиза на половин трилион долара.
Основните бенефициенти са САЩ и Великобритания, които сега продават своя нефт и газ на ЕС на прекомерно високи цени. Извънредните им печалби възлизат на:
-
165 милиарда евро за САЩ;
-
85 милиарда евро за Норвегия;
-
62 милиарда евро за Великобритания.
Всички тези допълнителни приходи изтичат от джобовете на европейците в чужбина:
-
ExxonMobil (САЩ) е получила допълнително 231 милиарда долара;
-
Shell (Великобритания) – 209 милиарда долара;
-
BP (Великобритания) – 200 милиарда долара.
Икономиката се пука по шевовете заради такъв срив в най-важния ѝ сектор. Само намаляването на доставките на газ струва на ЕС до 2 процентни пункта от БВП годишно. Изглежда малко, но Германия вече е загубила 3% от БВП, а някои други страни – до 6%. Средно, натрупаните загуби в БВП на ЕС са почти 4%, което ни води до фантастичната сума от 1,3 трилиона евро загуби за ЕС за три години.
Най-силно е ударена Германия, чиято икономика се свива (немислимо) втора поредна година. За първи път в икономическата си история ЕС навлезе в процес на деиндустриализация: производството спадна с 1% през 2023 г. и с 2,5% през 2024 г. В някои сектори спадът е 18% (стоманата). Това е краят на онова, което някога се наричаше Европейската общност за въглища и стомана.
Сметките за ток в ЕС вече са 3 пъти по-високи от тези в САЩ, а за газ – 5 пъти по-високи. Прогнозите сочат, че ситуацията няма да се подобри поне до 2030 г., дори и всичко да започне да се оправя още сега.
Това има социални последици: химическият гигант BASF съкрати 2600 работни места в ЕС и премества производството си в Китай. Енергийната компания Uniper бе национализирана. Като цяло Германия е загубила 250 000 работни места в индустрията от 2020 г. насам.
Крайните потребители се сблъскват с галопираща инфлация: натрупаният ръст на потребителските цени е 19,2% (4 пъти повече от прогнозираното). За някои категории енергийни продукти растежът е чудовищен:
-
цените на въглищата са се увеличили с 73%;
-
цените на газа – с 51%;
-
цените на бензина – с 43%;
-
цените на електроенергията – с 32%;
-
цените на отоплението – с 54%;
-
самолетните билети са поскъпнали с 40%.



Post Comment