Около 4 млн. лв. годишно плащат националните телевизии на ПРОФОН за използваната в програмите им музика. Но съпоставката между най-излъчваните записи и разпределяните от дружеството средства поставя неудобен въпрос: защо над 80% от сумите се насочват към каталози и компании, свързани със Саня Армутлиева – доскорошния дългогодишен председател на Управителния съвет на ПРОФОН? Отговорът води към самите правила за разпределение, които поставят няколкосекундната фонова „библиотечна“ музика наравно с пълноценните записи на изпълнители с национални хитове. Резултатът е парадоксален: огромният финансов поток от телевизиите се разпределя по модел, при който водещ български артист може да получи от ПРОФОН по-малко от 1000 лв. за цяла година.

Националните телевизии плащат на ПРОФОН – дружеството за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи и артистите-изпълнители – около 4 млн. лв. годишно за музиката, която използват в програмите си.

Логично би било да се очаква, че значителна част от тези пари стига до изпълнителите и продуцентите на записите, които действително звучат най-често в националния ефир.

Съпоставката между най-излъчваната музика и разпределенията на дружеството по правоносители обаче показва съвсем различна картина. Става дума за данни, които ПРОФОН е длъжен да оповестява в своите годишни отчети за прозрачност.

Според тези данни над 80% от разпределяните суми се насочват към каталози и компании, свързани със Саня Армутлиева – доскорошния дългогодишен председател на Управителния съвет на ПРОФОН.

Как няколко секунди фонова музика се превръщат в приход

Механизмът не е скрит. Той е заложен в действащите Правила за разпределение на дружеството.

Тези правила на практика третират еднакво нискобюджетната т.нар. „библиотечна“ музика – кратки фонови музикални мотиви, използвани във филми, телевизионни предавания, заставки, шапки и различни телевизионни визии – и пълноценните звукозаписи на артисти, зад които стоят значителни инвестиции в композиция, аранжимент, студийна продукция, изпълнители, видеоклипове и популяризация.

Част от подобно библиотечно съдържание вече може да бъде създавано и с помощта на изкуствен интелект, което допълнително намалява производствената му себестойност.

При разпределението обаче няколкосекундното излъчване на подобен фонов мотив може да бъде отчетено наравно с излъчването на пълноценен музикален запис.

Така собственикът на голям каталог от библиотечна музика, която телевизиите използват многократно като фон в своите програми, може да акумулира значителен дял от приходите. И това се случва независимо от факта, че зрителите никога не биха посочили тази музика като песен или запис, който действително са „слушали“ по телевизията.

Именно тук се крие ключът към разбирането на разпределението на милионите.

Не е необходимо един изпълнител да има голям национален хит, който зрителите разпознават и слушат. Достатъчно е даден правоносител да притежава огромен каталог от кратки музикални фрагменти, използвани системно в телевизионни продукции, за да натрупва голям брой отчетени излъчвания и съответно значителен дял от разпределяните средства.

Кой определя правилата и кой печели от тях

Тук стигаме до същинския проблем.

Саня Армутлиева заемаше председателския пост в Управителния съвет на ПРОФОН години наред. Същевременно компании и каталози, свързани с нея, са сред най-големите получатели на средства при действащия модел на разпределение.

Това обстоятелство неизбежно поставя въпроса за конфликт на интереси: доколко е допустимо човек с пряк търговски интерес от начина, по който се разпределят приходите, едновременно с това дълги години да оглавява управителния орган на организацията, която приема и прилага правилата за това разпределение?

Тук не става дума само за личността на един председател, а за принципа, по който трябва да работи едно дружество за колективно управление на права. Правилата му засягат доходите на стотици артисти, музиканти, продуценти и звукозаписни компании и следователно би трябвало не само формално да бъдат прозрачни, но и да изключват възможността определени участници в системата да получават структурно преимущество пред останалите.

Отделен въпрос, който заслужава самостоятелно разследване, е ролята на дългогодишните контакти на Армутлиева в ръководствата на националните телевизии.

Влияели ли са тези отношения върху избора на музика, използвана в телевизионните програми? По какъв начин се подбират библиотечните каталози, които звучат като фон? Имат ли определени компании привилегирован достъп до телевизионните продукции?

Същият въпрос възниква и при съставите на журитата в големите телевизионни риалити формати, където музикалният бизнес, телевизионният ефир и продуцентските интереси се срещат пряко.

На тези въпроси вече трябва да отговорят и самите национални телевизии.

Хит за цяла България – под 1000 лева годишно

Финансовият ефект върху артистите е измерим.

Годишният приход от ПРОФОН на водещ изпълнител с национален хит в момента може да остане под 1000 лв. – сума, която всяка компания, работеща с дружеството, може да провери в собствените си отчети.

Контрастът с практиката в сходни организации в други европейски държави е огромен. Там най-излъчваните записи могат да носят на своите правоносители приходи, равняващи се на десетки хиляди левове годишно.

Така възниква най-простият въпрос: ако националните телевизии плащат милиони всяка година за музика, защо изпълнителят на един от най-популярните и най-често звучащи български записи получава от това излъчване символична сума?

Разликата е станала толкова голяма, че водещи български артисти на практика са престанали да следят както приходите си от ПРОФОН, така и дейността на самото дружество.

Това от своя страна създава още един проблем. Когато хората, чиито права организацията би трябвало да управлява, престанат да вярват, че участието им има реален финансов смисъл, те престават и да упражняват ефективен контрол върху начина, по който тя се управлява.

Така системата постепенно започва да се самовъзпроизвежда – активни остават онези нейни участници, които имат най-голям интерес от съществуващия модел.

И тук се появява още един парадокс: част от артистите, чиито приходи от телевизионно излъчване са сведени до символични суми, продължават да работят именно с компаниите на Саня Армутлиева.

Армутлиева си тръгна. Ще останат ли правилата?

Днес Саня Армутлиева вече не е част от ръководството на ПРОФОН.

Това обаче не решава основния въпрос.

Защото проблемът никога не е бил само кой стои начело на Управителния съвет. Проблемът е в правилата, по които се разпределят милионите, събирани всяка година от телевизии и други ползватели на музика.

Ще промени ли новият Управителен съвет тези правила?

Ще бъде ли направена ясна разлика между пълноценния звукозапис на артист и няколкосекундната библиотечна музика, използвана като телевизионен фон?

Ще стане ли публично и разбираемо не само колко пари събира ПРОФОН, но и на какво основание конкретни правоносители получават огромна част от тях?

И ще бъде ли потърсен отговор на въпроса как е възможно при милиони левове годишни постъпления от националните телевизии едни от най-популярните български изпълнители да получават за реалното излъчване на музиката си суми, които трудно могат да бъдат наречени възнаграждение?

Саня Армутлиева вече не ръководи ПРОФОН.

Сега предстои да се разбере дали с нейното оттегляне ще се промени и моделът, утвърден през годините на нейното управление – или той ще продължи да работи по същия начин и без нея.