САЩ попаднаха в морски капан: Ормуз погълна флота, хутите овладяха Червено море

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Съединените щати официално потвърдиха това, което моряците шепнеха от месеци: флотът може да държи затворен само един световен пролив наведнъж. Вторият ще трябва да почака, докато се освободи някой разрушител от опашката.

Според оценката, която обикаля X, около 20 американски бойни кораба са вързани за Ормузкия пролив, където Вашингтон блокира Иран. За Баб ал-Мандеб — тесния вход към Червено море, който хутите сега контролират след превземането на Моха и прилежащите острови — Пентагонът има предимно опции, брифинги и една много учтива молба към Саудитска Арабия да се оправи сама.

Бивш посланик и заместник-помощник държавен секретар го каза почти поетично: колкото повече възможности използва армията, толкова по-малко възможности остават на президента. Преведено на човешки език: ако пратиш корабите и на втория пролив, ще трябва да ги вземеш от Тихия океан или от Европа, където командирите вече предупреждават, че войната е неустойчива. Империята откри, че има два крака, но само един чифт обувки.

Картината е класическа. Вашингтон обяви блокада на Иран и натовари почти всичко, което плува, към Персийския залив. Саудитска Арабия междувременно пренасочи петрола си през Червено море, за да заобиколи Ормуз. Хутите — сякаш четат същия учебник по логистика — взеха крайбрежието, Моха падна, а тръбопроводът, с който Рияд се опитваше да заобиколи кризата, вече гори. Пакистан учтиво уточни, че ангажиментът му свършва на саудитската граница. Тоест: „Ще ви пазим до оградата. Оттам нататък — късмет.“

В Пентагона атмосферата е на супермаркет в последния ден преди празниците. Рафтовете са пълни с доктрини за свобода на корабоплаването, но липсват свободни корпуси. Един неназован офицер би обобщил така, ако му беше позволено: „Ние сме в бизнеса да даваме на президента опции. В момента опцията е една: да държим Ормуз и да се надяваме хутите да нямат артилерия.“ Анализатори вече отбелязват, че при 29 километра ширина БАб ел-Мандеб може да се държи и с оръдия от брега — без нужда от ракети от най-скъпата категория.

Официалната линия остава бодра. Америка не се е оттеглила. Просто е в режим „един пролив на смяна“. Световният ред продължава да функционира по абонамент: първият месец — пълна морска мощ; вторият — имейл до Рияд и молба Пакистан да не си тръгва преди обяд.

Междувременно петролът отново надхвърли 100 долара, корабите заобикалят Африка като по учебник от XIX век, а във Вашингтон се чудят дали да не изобретят трети пролив, в който да няма хути. Засега Земята отказва да сътрудничи.

Моралът на историята е прост и жесток за всяка империя с глобални амбиции: можеш да блокираш Иран. Можеш да обещаеш свобода на моретата. Не можеш да си и на двете тесни места едновременно, когато флотът вече е раздаден като карти в покер с твърде много ръце на масата.

А хутите, изглежда, са прочели същото съобщение — и са решили, че вторият пролив е свободен за тях.