Създателят на Турция Мустафа Кемал Ататюрк се е възхищавал на българските патриоти

Реформите на Мустафа Кемал Ататюрк са от такъв мащаб, толкова невероятни в обхвата и дълбочината си, че никой друг човек, без подобна легитимност и без подобно уважение и обич от страна на народа си, не би могъл да ги прокара. Ако Ататюрк не беше първо спасител на нацията, той нямаше да се превърне именно в създател на нацията. Мустафа расте сред българчета, харесва ги, обича ги, и не крие това нещо, казва го многократно. После той е повлиян като млад мъж и офицер от примера на българските патриоти, които се борят за освобождението на Македония. Той е истински възхитен от тях, макар че ги разпознава като врагове на империята“, коментира в интервю за Mediapool историкът, политолог, журналист и преводач Явор Сидеров.

В негов превод през ноември бе публикувана книгата на професора по история в Принстънския университет М. Шюкрю Ханиоглу – „Ататюрк. История на идеи“. Тя проследява зараждането и оформянето на идеите на „бащата на турците“ и създателят на Турската република – Мустафа Кемал Ататюрк.

В интервю за Mediapool Явор Сидеров разказа за отличителните черти на Мустафа Кемал и факторите, които го превръщат в реформатор и създател на турската нация.

Г-н Сидеров, за живота и делото на Ататюрк се е писало много. Какво обаче откроява книгата „Ататюрк. История на идеи“ от останлите трудове за „бащата на турците“?

Това, което се откроява, се съдържа в заглавието. Това е история на идеологията на Мустафа Кемал дотолкова, доколкото той има стройна идеология. Единственото сигурно нещо при него е вярата му в републиканизма, прогреса и науката. Извън това той е силно еклектичен идеологически и именно това е предмет на книгата. Тя е история на идеи в буквалния смисъл на думата. Това не е стандартна биография, а биография на идеологическото израстване на Мустафа Кемал и начина, по който той черпи идеи и ги вплита в политическата практика. Затова книгата е различна и като фокус, и като наратив.

Кои са най-важните фактори, които формират неговата личност, съответно неговите идеи и възгледи?

Мустафа Кемал е дете на времето си. Той е продукт на късната Османска империя, която, от една страна, е започнала да се реформира 50, 60, 70 години преди преди той да се роди, още с Танзимата (период на обществени реформи в Османската империя между 1831 и 1876 г.), а и преди това има наченки на промяна. Това е империя, която минава през големи сътресения. Тя постепенно започва да губи територии и по времето на неговото раждане вече е навлязла в терминалната си фаза. Империя, която вече е обявена за „болния човек на Европа“. Вече е обект на ламтежите и амбициите на европейските Велики сили, на балканските национализми, а по-късно през Първата световна война и на арабския национализъм. Така че Мустафа Кемал, като като дете на времето си, е формиран в условия, които предполагат той като османски офицер да търси начини да я спаси. Това и прави. Фактически, през първата половина от живота му неговата основна задача е да спаси империята. Което означава да участва във войни, където, разбира се, той се проявява като герой и извоюва статута, който му позволява после да прокара своите реформи.

Но това е едната страна на нещата. Като дете на времето си, той е и подвластен на идеологическите императиви на епохата. Те са обвързани с вярата в науката. Терминът, който използва авторът, е сцеинтизъм- убеждението, че науката е решението, панацеята за всичко. Радикалният отказ от религията. Френският републиканизъм също му е особено важен. Той чете широко, гледа какво се случва във Франция и Германия. Интересува се от социален дарвинизъм, който е много широко разпространена идейна схема по това време. Сега, разбира се, е отречена. Вълнува се от расови теории, чете много за произхода на различните народи. Също отречени теории в наше време, особено след Втората световна война.

Как възгледите му се повлияват от идеите на младотурското движение, част от които споменахте? Какво всъщност представлява това движение?

Мустафа Кемал е част от младотурското движение. Той никога не постига старшинство в него, не се превръща в част от от лидерската клика на младотурците, но е във върховете. Аз мисля, че причините са донякъде и личностни. Смятам, че съществува някакъв вид лично съперничество между него и някои от лидерите на младотурците.

Младотурското движение е опит на едно ново поколение от елитите на Османската империя да я реформира, да я изведе от този период на траен, от наша гледна точка, разбира се, терминален упадък. Да ѝ помогне да спре да бъде „болния човек на Европа“. Разбира се, това е част от дългия ХIХ век на реформи за Османската империя, който завършва с Младотурската революция. След това следват Балканската война и Първата световна война, която окончателно унищожава империята.

Младотурците са един опит да се излезе от закостенелите османски практики и да се търсят модерни за времето си решения, които разпознават модерните идейни течения – различните нацоионализми на Балканите, които са вече утвърдени: български, гръцки, сръбски, албански и други. По времето на на Младотурската революция започва да набира скорост и един от най-закъснелите в Османската империя национализми, а именно турският. Той търси основания, подобни на тези, които всички национализми намират. Търси основания в тюркската теза за произхода на турците и за ролята им в човешката история. Тези основания се търсят за легитимиране на турските претенции към това да са равни на останалите Велики сили.

Те се търсят не просто културно, а в съзвучие с идеите на времето. Търсят се антропологически и дори физиологически. Има много интересни страници в книгата за това как самият Мустафа Кемал търси основанията за турската легитимност дори във формата на черепите на тюрките – това, че са брахицефални, което ги прави равни на индоевропейските народи по интелект и по произход. Всякакви такива неща, които са любими на националистите и хората, които смятат, че генетичното взема превес над социалното в развитието на народите и нациите. Младотурското движение съставлява средния период от живота и делото на Мустафа Кемал. Първата част от живота му пък преминава в Македония – в Солун и Битоля.

Каква е ролята на родния му Солун и неговото семейство в оформянето на личността на Ататюрк?

Мустафа Кемал е роден в Солун, който е много интересен град в рамките на Османската империя. Много интересен град в глобален смисъл по това време, защото е вторият по големина град на империята и е изключително мултикултурен. По това време Солун е дом на една от най-големите еврейски общности в Европа. Има около 50-60 хиляди сефарадски евреи. Освен това има голямо мюсюлманско малцинство, съставено от турци, албанци, босненци, дьонмета (евреи, приели исляма). Разбира се, има православно малцинство, а има и голяма общност от европейци, така че градът е извънредно мултикултурен. Той по някакъв начин е моментна снимка на османската идея за модерност, която е мултикултурна. Мустафа Кемал расте в тази среда. Той получава образованието си в модерно училище, създадено по френската метода именно от конвертирани в исляма евреи. След смъртта на баща му, той се премества в офицерско училище в Битоля, който пък е вторият по големина град в географската област Македония след Солун.

Семейната му среда е интересна. Баща му е категорично нерелигиозен. Има само една съпруга, пие алкохол, не е неподвластен на каноните и рестрикциите на исляма. Майка му е много по-традиционна и консервативна. Когато се решава образованието му, тя има желание и настоява Мустафа Кемал да бъде образован в ислямската традиция, а баща му не желае това. Баща му иска Мустафа Кемал да бъде образован в модерните западноевропейски традиции на наука, просвещение, чужди езици и математика.

Първоначално майката печели, Мустафа Кемал отива в традиционно училище и за кратко време учи Корана и османо-турския език с арабското писмо, след което баща му го праща в модерно училище. Така че той е много типичен за времето си представител на средната класа на Османската империя, а впоследствие и на офицерската класа. Но и градът, и семейството оказват влияние, разбира се. Мустафа Кемал е европейски турчин, а в Османската империя това е било знак и символ на прогрес, напредък и модерност. За разлика от анадолски турчин, което е било диаметрално противоположно възприемане.

Вие неведнъж вече споменахте офицерските му години. Как военните успехи се отразяват върху Мустафа Кемал?

Той е един извънредно способен и смел човек. Има два големи военни успеха. Първият е Дарданелската оперция, битката при Галиполи през 1915 г. по време на Първата световна война. Вторият му голям успех е по време на турската война за независимост, когато оглавява съпротивата срещу едновременната атака срещу Анадолска Турция. Тези сражения всъщност го превръщат в национален герой и му дават този престиж, тази легитимност, този статут на легендарна фигура на „баща на нацията“. Този статут му позволява впоследствие, когато вече е президент, да прокара своите реформи. Защото те са от такъв мащаб, толкова невероятни в обхвата си и в дълбочината си, че никой друг човек, без подобна легитимност и без подобно уважение и обич от страна на народа си, не би могъл да ги прокара.

Ако Ататюрк не беше това, което е поради военната си кариера на спасител на нацията, той нямаше да се превърне в това, в което се превръща след това, а именно в създател на нацията. Парадоксално е, че той първо спасява държавата и територията или поне тази част от нея, която може да бъде спасена. Защото Балканска Турция вече е заминала. Арабските провинции вече са заминали. Той спасява Анадола, сърцевината на Турция. Но ако той нямаше тези престиж и легитимност сред населението като спасител, нямаше впоследствие да може и да създаде нация. Той първо опазва територия, която очертава като турска национална държава. Идеите на тюркизма са посяти много по-рано, те не са негови, но неговото поколение офицери, включително младотурците, са силно повлияни от тях. Мустафа Кемал ги прилага на практика в спасената от него територия.  Той е създател на държавата Турция като граници, като географски очертания, но и на турската нация. Именно поради късния разцвет на турския национализъм, той е човекът, който моделира основните му постулати. Съвсем оправдана е титлата „Ататюрк“ – „баща на турците“. Това е човекът, който създава и държавата, и нацията.

Кои са най-значимите идеи и реформи на Мустафа Кемал?

Османската империя и Турската република са две коренно различни държави. Между тях няма абсолютно нищо общо. Османската империя е мултикултурна, мултиетническа, мултиезикова империя, разделена на милети, на религиозни общности и подчинена на исляма.

Турската република, която създава Мустафа Кемал Ататюрк, е турска етническа държава на турската нация, основана на републикански и просвещенски принципи, в която ислямът е изваден от уравнението. И това е изцяло дело на Ататюрк. За да постигне това, той първо окуражава формирането на турска нация. Сменя азбуката с латиница, за да елиминира арабското и ислямското влияние, които, разбира се, проникват през Корана и арабското писмо. Иззема образованието от ръцете на религиозните училища. Дава право на глас на жените, което е безпрецедентно и в много отношения предхожда като време подобни реформи в някои европейски страни. Унищожава султаната и халифата и създава светска република. Работи за промяна в почти всеки аспект на ежедневния живот. Той въвежда фамилните имена, защото в Османската империя такива няма. Въвежда задължителните регистри, в които се вписва датата на раждане на човека, което също не е практика, разпространена в Османската империя. От това до начините на забавление. Мустафа Кемал пише либрета на опери, за да създаде турски опери, защото смята, че културата е начин на забавление и то е толкова важно, колкото и военните реформи.

Той прекарва една година в София като военен аташе. Как му въздейства времето в България и какво е отношението му спрямо нашата страна?

Отношението на Мустафа Кемал към България е добре документирано. Той е изпитвал много силна привързаност към България и българите. Това вероятно се корени още в младежкия му опит в контакти с македонски българи в Солун и Битоля. Той расте сред българчета, харесва ги, обича ги и не крие това, казва го многократно. Като млад мъж и офицер е повлиян от примера на българските патриоти, които се борят за освобождението на Македония. Той е истински възхитен от тях, макар че ги разпознава като врагове на империята. Той настоява пред своите колеги, младотурците и офицерите, този пример да бъде последван. Примерът на саможертва в името на националната кауза. Хора като Борис Сарафов и Михаил Герджиков за него са големи герои.

И разбира се, когато идва в България като военен аташе, непосредствено след Балканската война, която Османската империя губи, той не може да не не се впечатли от огромния напредък, който е постигнат от Освобождението и Съединението до 1913 година. И той го казва.

Има интересен анекдот. Български турчин, който е депутат в българския парламент, го кани на опера в Народния театър. Отиват да гледат „Кармен“ от Жорж Бизе. Кемал е много впечатлен от сградата, от публиката и постановката и казва на българския турчин: „Сега разбирам защо ни победихте в Балканската война“.

Това за мен показва, че идеята му за реформа и трансформация е много по-дълбока от повърхностната идея за реформа, която да елиминира недостатъците и недъзите на империята. Той търси нещо много по-голямо и дълбоко.