Секретно досие: Похарчиха ли се милиони държавни пари за космическа измама в Царичина?

Шок и ужас в Генералния щаб: Как Българската армия копаеше дупка за извънземни и похарчи милиони по думите на екстрасенси

През декември 1990 година, докато страната се тресе от политически трусове, фалити и огромни опашки за хляб, в дълбоката провинция край село Царичина започва нещо толкова абсурдно, че дори най-смелият холивудски сценарист вероятно би го отхвърлил като прекалено фантастично.

Под строга секретност, с бронирани джипове, тежка армейска техника и денонощна охрана от въоръжени войници, българските военни започват да се зариват под земята, за да търсят не какво да е, а предполагаемия прародител на човечеството, следи от извънземни цивилизации и дори съкровището на цар Самуил.

Цялата тази история не е плод на пиянска измислица в селска кръчма, а официално санкционирана държавна операция, провеждана с участието на Българската армия и под контрола на нейното висше командване.

В сърцето на този грандиозен скандал, който години наред е покриван с дебел слой мълчание и бетон, стои работата на независимия „Свободен информационен канал“ и журналистите Георги Илиев и Димитър Статков.

Именно пред „Свободен информационен канал“ Илиев изнася част от най-шокиращите си разкрития, поставяйки под съмнение официалното мълчание на военните и принуждавайки обществото да си зададе въпроса кой всъщност е вземал решенията в онези мрачни години на прехода – министрите и генералите или шепа самопровъзгласили се екстрасенси и контактьори, твърдящи, че получават послания от Космоса.

Според разказите, изнесени пред „Свободен информационен канал“, армейската операция на практика се оказва силно зависима от указанията на хора, представящи се за екстрасенси и контактьори. Именно те давали насоки накъде да продължава прокопаването, каква форма да има тунелът и какво се намира зад поредната скална преграда.

Всичко започва от асансьорен техник на име Димитър Кекеменов, който сънува необичаен сън. Историята го отвежда до известната по онова време асоциация „Феномени“, а оттам мистериозната нишка стига до върховете на военното ведомство.

Вместо разказът да бъде приет с естествен скептицизъм, военните решават да проверят твърденията му на практика.

На 6 декември 1990 година първите багери разкъсват земята край Царичина. Скоро в историята се появява и Елисавета Логинова – жена, завършила техникум по керамика, която се представя като трансмитер и контактьор с висш извънземен разум.

Тук абсурдът достига своя връх.

Висши офицери с десетилетия военен стаж, генерали с отличия и хора от държавния апарат започват да се съобразяват с указания, получавани чрез предполагаеми паранормални контакти.

Според разказите на Георги Илиев пред „Свободен информационен канал“ именно Логинова и други участници с претенции за екстрасензорни способности насочвали военните накъде да продължат прокопаването и как да бъде оформен сложният спираловиден тунел под земята.

Докато екстрасенсите рисуват схеми на неземни цивилизации, кивоти и неизвестни същества, сметката се плаща от българския данъкоплатец.

Според разкритията, изнесени пред „Свободен информационен канал“, в подземната операция са потънали над 16 милиона тогавашни лева – огромна сума за икономиката на страната в началото на 90-те години.

Ако тази цифра е точна, логичният въпрос е един: кой е разрешил харченето на тези средства, как са били осчетоводени и какъв резултат е трябвало да получи държавата срещу тях?

Когато журналистите от „Свободен информационен канал“ се изправят срещу началника на Генералния щаб генерал Радню Минчев и го питат какво точно търсят военнослужещите под земята, според техните разкази следват мълчание, уклончиви реакции и липса на ясен отговор.

Остава без отговор и другият голям въпрос – защо Българската армия използва техника, военнослужещи и бюджетен ресурс за операция, чиято основна логика се крепи върху твърдения за паранормални явления и контакти с неизвестен разум.

Министър след министър – от Йордан Мутафчиев през Димитър Луджев до Александър Сталийски – се сменят начело на военното ведомство, но копаенето продължава с необяснима упоритост близо две години.

Междувременно около обекта се появяват чуждестранни журналисти от Франция, Русия, Словакия и други държави, а Царичина постепенно се превръща от секретна операция в международна сензация.

Димитър Луджев по-късно обяснява участието си с любопитството на историк и желанието да бъде проверена възможността за сензационно археологическо откритие.

В крайна сметка Александър Сталийски издава заповед за прекратяване на операцията на 4 ноември 1992 година.

След близо две години работа под земята резултатът е повече от прозаичен.

Няма открито извънземно същество. Няма прародител на човечеството. Няма съкровище на цар Самуил. Няма доказателство за древна извънземна цивилизация.

Има единствено тунел, скални маси, естествено отчупени каменни плочи и огромно количество похарчен държавен ресурс.

Някои от тези естествени скални образувания по време на операцията са представяни като предполагаеми „врати“, „саркофази“ или следи от неизвестна цивилизация.

На 19 ноември 1992 година журналистите за последен път влизат в прословутия приблизително 160-метров тунел, преди входът му да бъде окончателно запечатан с бетон.

Вътре няма нищо мистично – само камък, кал и останки от продължилата близо две години операция.

Но най-голямата загадка може би не е какво се намира под земята край Царичина.

Много по-сериозният въпрос е как изобщо държавата е позволила подобна операция да започне и да продължи толкова дълго.

Още по-тревожни са твърденията, че документи, финансови проверки и материали, които е трябвало да стигнат до прокуратурата, впоследствие са изчезнали или са останали недостъпни за обществото.

Ако тези твърдения бъдат потвърдени документално, Царичина престава да бъде забавна история за „зелени човечета“.

Тогава тя се превръща в далеч по-сериозен символ на хаоса в ранния български преход – време, в което институции, генерали и държавен ресурс са могли да бъдат въвлечени в операция, изградена върху недоказани паранормални твърдения.

Истинската тайна на Царичина вероятно никога не е била заровена на десетки метри под земята.

Тя е много по-прозаична и много по-неудобна: кой взе решенията, кой плати сметката и защо след края на операцията никой не понесе отговорност?

Коментари

коментари