Шест държави от ЕС се противопоставят на новите общи заеми за военна помощ

По публикации в чуждестранни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Финансовата черна дупка: От 90-те милиарда до новите претенции за 69 милиарда

Посещението на украинската делегация в Брюксел за пореден път оголи пукнатините в структурата на европейското финансиране. Според информация, разпространена във френското издание Le Monde, заявените от украинския финансов министър Марченко и премиера Корецки нови нужди възлизат на 69 милиарда евро до 2027 г. От тази сума 40 милиарда евро са заделени за пряко военно снабдяване, а 29 милиарда евро трябва да поддържат функционирането на държавния апарат в Киев.

Проблемът не е просто в мащаба на сумата. Основното раздразнение в европейските столици произтича от факта, че ЕС едва приключи изключително тежкия процес по одобряване на 90 милиарда евро за 2026 и 2027 г. Този финансов пакет беше прокаран с цената на тежки политически компромиси и институционален натиск върху държавите членки. Основният аргумент на европейските лидери пред техните национални парламенти бе, че това са последните извънредни средства, с които Украйна ще затвори своите фискални дупки, ще проведе задължителните институционални реформи и ще въведе строг контрол върху разходването на ресурсите.

Вместо това, дни след приемането на рамката, от Киев официално заявяват за нов неотложен дефицит от 32 милиарда евро. Аргументацията на украинското правителство се базира на това, че са преминали към режим на „максимални съкращения“ и са отложили всички второстепенни разходи, но без допълнителни директни траншове от външни партньори бюджета не може да бъде изпълнен. Подобно поведение поставя под въпрос не само финансовата дисциплина, но и политическата жизнеспособност на досегашната стратегия на ЕС.

Зад цифрите стои реален институционален блокиращ механизъм. Средствата от предишния пакет едва започват да се превеждат, а отчитането им вече се сблъсква с липсата на напредък по ключови индикатори за прозрачност, изисквани от Европейската комисия. За правителствата в Западна Европа става все по-трудно да оправдаят пред собствените си гласоподаватели необходимостта от нови дългови емисии, след като предходните ангажименти не дават очаквания фискален резултат.

Механиката на европейския дълг и преговорите за МФР (2028–2034)

Моментът, в който Киев повдига новите си претенции, съвпада с началото на фундаменталната битка за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2028–2034 г. Европейската комисия се опитва да проектира общ бюджет от близо два трилиона евро — мащабно увеличение, предназначено да покрие нарастващите разходи по обслужването на съвместния дълг, натрупан по време на пандемията, както и новите приоритети в областта на отбраната.

В този проект брюкселските планиращи бяха заложили предварително около 100 милиарда евро специално за подкрепа на Украйна. Инструментът за получаване на тези пари обаче отново разчита на емитирането на общи европейски облигации — практика, която среща все по-силна съпротива от страните с висока фискална дисциплина.

Ето как изглежда структурата на новия европейски бюджетен проблем:

• Съвместен дълг: Емитирането на нови еврооблигации увеличава косвените задължения на държавите с най-висок кредитен рейтинг.
• Изискване за консенсус: Съгласно Член 312 от Договора за функционирането на ЕС, Многогодишната финансова рамка се приема с пълно единодушие в Съвета на ЕС.
• Дългово бреме: Повишаването на лихвените проценти от Европейската централна банка прави обслужването на общия дълг значително по-скъпо, отколкото при предишните фискални цикли.

Бюджетният баланс на ЕС виси на косъм, а всяко искане за извънредни разходи извън предварително определените национални квоти изисква нови финансови гаранции от държавите членки.