Шокиращи разкази: „духовна наставница“ решавала кой с кого да има деца и искала хиляди за „спасение“

Поредица от тежки свидетелства и твърдения за дейността на духовна общност в България повдига въпроси за границата между личната вяра, психологическото влияние и възможната злоупотреба с хора в уязвимо състояние.

В центъра на публикацията е Валя Лунгарова, представяна през годините като духовен наставник и човек, занимаващ се с различни практики за личностно и духовно развитие. Според разказите, цитирани в разследването, около нея постепенно се оформил кръг от последователи, за които духовните препоръки с времето започнали да обхващат почти всяка сфера от живота.

Твърденията стигат далеч отвъд медитации, хранителни режими или обичайните езотерични практики. Бивши участници разказват за намеса в отношения между партньори, семейства и родители, както и за указания кога определени двойки да имат интимни отношения и дори кой от кого трябвало да има дете.

Според тези разкази подобни решения били обяснявани с „кармична съвместимост“, духовна мисия или необходимост от появата на деца с определено предназначение. В публикацията се твърди още, че отношения между съпрузи били поставяни под въпрос, ако единият партньор бъде определен като пречка за духовното развитие на другия.

Особено тревожни са свидетелствата за постепенно откъсване на последователи от техните близки. Родители, съпрузи, приятели и роднини според разказите понякога били представяни като носители на отрицателна енергия или като хора, които възпрепятстват духовния път.

Така естествените човешки конфликти получавали мистично обяснение. Вместо спорът да бъде решаван между самите хора, той можел да бъде представен като сблъсък между „високи“ и „ниски вибрации“, кармична зависимост или външно духовно въздействие.

В разследването се описва и финансовата страна на тази среда. Според свидетелства различни семинари, индивидуални занимания, пътувания и духовни практики стрували значителни суми. Твърди се, че някои последователи отделяли голяма част от средствата си, а в определени случаи дори търсели кредити или продавали имущество.

Един от най-тежките епизоди, припомнен в публикацията, е трагичната история на Теодора Маджарова, която през 2018 г. се бори с тежко онкологично заболяване.

Жената заминава за Бразилия, където по онова време действа известният духовен лечител Жоао Тейшейра де Фария, познат като Жоао де Деус или „Джон от Бога“. Центърът му е посещаван от хора от различни държави, които търсят помощ за тежки заболявания.

По-късно срещу бразилеца са заведени множество тежки дела и той получава присъди за сексуални престъпления.

Според публикацията Теодора стига до Бразилия като част от пътуване, свързано с хора от духовните среди, въпреки изключително тежкото си здравословно състояние.

В Бразилия състоянието ѝ рязко се влошава. Налага се тя да бъде настанена в болница в Сао Пауло, а близките ѝ започват отчаяна кампания за нейното връщане в България.

Историята тогава получава широк обществен отзвук. След усилията на семейството, институциите и хора, включили се с дарения, Теодора е върната в страната. Скоро след това тя умира.

Случаят оставя болезнения въпрос докъде може да стигне надеждата на тежко болен човек и каква отговорност носят хората, които го насочват към алтернативни духовни или лечебни практики.

Новата вълна от внимание към темата идва след публикации и видеоматериали на журналиста и влогър Станислав Цанов. Представени са свидетелства, чатове и разкази на хора, които твърдят, че са били част от подобна среда или че техни близки са попаднали под силно влияние.

Сред най-сериозните твърдения са разкази за психологически натиск, за страх от напускане на общността, за внушения, че неподчинението може да доведе до заболяване или нещастие, както и за постепенно прекъсване на връзките с близки хора.

Друг важен въпрос е отношението към медицината.

Когато духовни или езотерични практики се представят като допълнение към личната вяра, човек може сам да реши дали да ги следва. Съвсем различна е ситуацията, ако болен бъде убеждаван да пренебрегне лекарска помощ или ако духовен авторитет започне да взема решения вместо него.

Точно тази граница е в основата на общественото безпокойство, породено от случая.

Към всички описани обвинения трябва да се подхожда като към твърдения на автори и свидетели, а не като към установени с влязъл в сила съдебен акт факти. Хората, чиито имена се споменават, имат право на отговор и на собствена версия за събитията.

Но историите поставят и по-общ проблем, който далеч надхвърля конкретните имена.

Кога духовното наставничество се превръща в контрол? Кога доброволното участие в дадена общност преминава в психологическа зависимост? И как трябва да реагират институциите, когато се появят свидетелства за финансов натиск, вмешателство в семейния живот или опасно влияние върху решенията на тежко болни хора?

Именно отговорите на тези въпроси са важни, защото свободата на убежденията е основно право, но тя не отменя защитата на човека от измама, принуда и злоупотреба с неговия страх, болка или отчаяние.