Защо толкова често се разочароваме от хората? Защо очакваме на честността да ни се отвръща с честност, на добротата с доброта, а на вниманието със същата всеотдайност, която самите ние влагаме във взаимоотношенията си?

Тези въпроси са свързани с мислите на немския философ Артур Шопенхауер. През XIX век той се е занимавал с човешките желания, неудовлетвореност и причините, поради които е трудно за хората да намерят траен мир.

Артур Шопенхауер (1788–1860) е един от най-влиятелните представители на философския песимизъм

В най-известното си произведение „Светът като воля и представяне“, публикувано през 1818 г., той развива идеята, че човешкото съществуване до голяма степен се управлява от постоянна, ирационална воля – стремежът да желаеш, да получаваш и да постигаш повече.

Според него, когато постигнем едно желание, удовлетворението често трае кратко време, след което се появява ново желание. Когато не можем да получим това, което искаме, изпитваме неудовлетвореност. Така човек лесно попада в кръг от очаквания, стремежи и разочарования.

Тази идея не се отнася само за материалните желания или личните амбиции. Тя може да ни помогне да разберем защо понякога страдаме, когато хората не се държат така, както сме очаквали.

Когато очакваме другите да мислят, чувстват и действат като нас, рискуваме да заменим собствените си възприятия с реалността.

Често не виждаме хората такива, каквито са, а такива, каквито се надяваме да бъдат. Приписваме им намерения, които може би нямат, интерпретираме действията им чрез собствените си ценности и вярваме, че нашата доброта неминуемо ще предизвика същата реакция.

Когато това не се случи, разочарованието не произтича само от поведението на другия човек. Част от него идва и от очакванията, които сме изградили около този човек.

Какво ни учи Шопенхауер за човешката природа?

Шопенхауер не е бил философ, който вярва, че човек може лесно да се освободи от своите желания и вътрешни противоречия. Напротив, той е вярвал, че зад много човешки действия се крият лични интереси, инстинкти и стремеж към самоудовлетворяване.

Поради тази причина неговата философия често се свързва с песимистичен поглед върху живота.

Неговото мислене обаче не се свеждаше до заключението, че на хората не трябва да се има доверие.

Напротив, състраданието за него беше основата на истинския морал. Той вярвал, че способността да се разпознава страданието на другите и да се действа с разбиране е по-важна от егоистичния интерес, пише skopjeinfo.

Тук се крие едно от най-интересните противоречия в неговата философия. Въпреки че е виждал човешката природа като източник на постоянен конфликт и недоволство, Шопенхауер не е отхвърлял доброто. Той го е виждал като начин за преодоляване на егоизма и намаляване на страданието в света.

Това прави важна разлика между добротата и очакването на нещо в замяна

Да бъдем добри не означава, че трябва да получаваме еднакво отношение от всички. Но това също не означава, че трябва да приемаме неуважение или да оставаме във взаимоотношения, в които постоянно даваме и не получаваме нищо в замяна.

Понякога се губим най-много, когато се опитваме твърде много да угодим на всички

Защо очакванията ни правят уязвими?

В ежедневните взаимоотношения често се опитваме да оправдаем действията на другите хора с надеждата, че нещо ще се промени. Когато някой ни разочарова, търсим извинения, напомняме си за добрите му страни и вярваме, че следващия път ще бъде различно.

Понякога подобно разбиране е оправдано. Хората правят грешки, променят се и могат да се научат да действат по различен начин. Но когато един и същ модел се повтаря отново и отново, настояването за различен резултат може да ни държи в цикъл на неудовлетвореност.

От това произтича практически урок: приемането на хората не означава одобряване на всичко, което правят. Можем да разберем защо някой се държи по определен начин и въпреки това да решим, че подобно поведение не е приемливо за нас.

Не можем да контролираме честността, емпатията или готовността на някой друг за промяна. Можем обаче да решим на кого да се доверим, колко да инвестираме в една връзка и кога е време да поставим граници.

Есента е време за медитация, семейни срещи и положителни промени

Мирът започва с по-реалистичен поглед върху хората

Шопенхауер вярвал, че намаляването на желанията и привързаността към това, което постоянно желаем, може да допринесе за по-голям вътрешен мир. Приложено към междуличностните отношения, това не означава непременно да се откажем от близостта, любовта или доверието.

Може да означава да се откажем от необходимостта всяка връзка да се развива според нашите очаквания.

Не всеки ще споделя нашите ценности. Не всеки ще разбере нашите намерения, нито ще ни отвърне със същото ниво на уважение. Това не омаловажава стойността на нашата доброта, но ни напомня, че поведението на другите не е нещо, което можем да определим.

Истинската зрялост може би се крие именно в тази разлика: да си останат хора, които знаят как да бъдат честни и грижовни, без да изискват всички да им отвръщат по същия начин.

Философията на Шопенхауер ни насърчава да се вгледаме по-дълбоко в собствените си желания и очаквания. Понякога не можем да избегнем разочарованието, но можем да се научим да не повтаряме безкрайно един и същ опит за промяна на реалността.

Материалът Шопенхауер за хората и разочарованията: Понякога най-голямата мъдрост е да спрем да очакваме другите да бъдат като нас е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари