Щом сектата ППДБ обявява Вапцаров за терорист, то неминуемо ще обяви и сбъркания Калушев за „герой“

Има моменти, в които политическата омраза престава да бъде просто политическа позиция и започва да прилича на пълно преобръщане на понятията за добро и зло.

Когато Никола Вапцаров, поетът, чиито стихове поколения българи учат в училище, може с лека ръка да бъде натикан в графата „терорист“, въпросът вече не е само как се чете историята. Въпросът е каква морална система се опитват да наложат на обществото хората, които така свободно раздават присъди на миналото.

Защото, ако стигнем дотам, че Вапцаров да бъде представян единствено като злодей, а историческият контекст, творчеството му и мястото му в българската култура да бъдат изтрити с един политически етикет, какво следва?

Утре някой може да реши, че човек, срещу когото има тежки обвинения и около когото стоят ужасяващи твърдения, всъщност е „жертва на системата“, „борец“, „дисидент“ или направо „герой“.

И точно тук идва абсурдът.

За Ивайло Калушев трябва да говорят разследването, доказателствата и съдът. Ако обвиненията срещу него бъдат доказани, никаква политическа симпатия, идеологическа близост или медийна кампания не бива да превръща престъплението в подвиг.

Но общественото възмущение е разбираемо, когато хората виждат как едни личности се демонизират предварително заради идеологическия им знак, а други получават политически и медиен чадър още преди фактите да са изяснени докрай.

Не може за едните да има вечна историческа присъда без право на контекст, а за другите безкрайни обяснения, оправдания и романтични легенди.

Не може Вапцаров да бъде „терорист“ по партийна команда, а всеки удобен на правилната политическа среда човек автоматично да се превръща в „жертва“, независимо от тежестта на обвиненията срещу него.

Това вече не е история. Не е и правосъдие.

Това е идеологическо прекрояване на морала, при което не постъпката определя кой е виновен и кой е герой, а принадлежността към „правилния“ лагер.

И точно това е най-страшното.

Защото общество, което започне да определя героите и престъпниците според партийната им употребимост, много бързо губи способността си да различава справедливостта от пропагандата.

Днес пренаписват Вапцаров.

Утре може да поискат да пренапишат и престъплението.

А вдругиден ще ни обяснят, че черното всъщност винаги е било бяло, просто досега не сме били достатъчно „правилно информирани“.

Коментари

коментари