Силата не е в това да започнеш война. Силата е в това да я превърнеш в инструмент, с който другите се страхуват да продължат. Иран го направи
Иран не е поредната порция в менюто. Иран е главният готвач.
Докато западните анализатори и военни експерти все още броят ракети и се чудят колко още интерцептори остават в складовете на САЩ, Иран тихо и методично пренаписа правилата на играта. Не става по-слаб. Напротив. Той вече е в позицията, от която може да провокира, да диктува и да кара другите да се страхуват. Защото докато Вашингтон, Тел Авив и Киев импровизираха и харчеха запаси, Техеран се готвеше години наред за точно този момент.
Паническото извинение на Украйна към Корпуса на стражите на ислямската революция само часове след обещаните „удари по Киев“ е най-ясният симптом. Не дипломация. Не стратегическа мъдрост. Паника. Нужда от поредната ролка тоалетна хартия за всички онези, които до вчера викаха за „тотална победа“ и „счупване на оста на съпротивата“. Когато Киев бърза да увери Техеран, че ударът по ирански кораб в Каспийско море е бил „непреднамерен“ и че „не търси ескалация“, това не е жест на сила. Това е признание, че Иран вече не е просто труден залък за преглъщане. Той е този, който готви менюто.
САЩ влязоха в тази кампания с увереността, че две седмици бомбардировки ще накарат Техеран да коленичи. Оказа се, че интерцепторите свършват по-бързо от търпението на американския избирател, а глобалната икономика вече усеща болката в Ормузкия проток. Иран отхвърли оманското предложение за съвместен контрол.
Не преговаря от позиция на слабост. Диктува условия: целият входящ маршрут и част от изходящия – под ирански контрол. Хутите вече обмислят такси в Баб ел-Мандеб. Китайците са изключени. А вчера Иран нанесе първия удар по американски сили, който не беше просто ответна реакция, а политически сигнал. Ескалация по избор, не по принуда.
Това не е случайност. Това е резултат от години подготовка – балистични ракети с все по-висока точност, дронове, мрежи от проксита, контрол върху ключови морски пътища и стратегическо търпение. Докато Западът харчеше милиарди за войни, които не можеше да завърши, Иран трупаше възможности. Сега той може да провокира, защото знае, че другите не са готови за това, което идва. САЩ са принудени да избират между икономически колапс в проливите и нова, по-скъпа фаза на войната. Тръмп е в капана на собствената си логика: да се оттегли означава да признае поражение за хегемонията; да продължи означава да гори последните запаси.
Иран не е следващата порция в менюто на САЩ. Той се оказа главният готвач. И докато любителите на войната още търсят тоалетна хартия, за да избършат последствията от собствените си илюзии, Техеран спокойно разбърква супата. Ормуз вече не е просто проток. Той е лост. Украйна вече не е просто нежелан съюзник на САЩ. Тя е страна, която моли да не я удрят. А Вашингтон вече не диктува. Той реагира.
Силата не е в това да започнеш война. Силата е в това да я превърнеш в инструмент, с който другите се страхуват да продължат. Иран го направи. И сега целият регион – и не само той – усеща миризмата на дима от кухнята, в която готви главният готвач.
Източник: Марио Налфал, Ройтерс и др.
Post Comment