Синът на Лукашенко Николай служи в армията. А синовете на нашите политици къде са?

Докато в Европа от години се водят спорове кой трябва да носи тежестта на войната, от Беларус дойде новина, която неизбежно предизвика сравнения. Николай Лукашенко, най-малкият син на беларуския президент Александър Лукашенко, вече служи в армията.

Това съобщи лично беларуският държавен глава. По думите му синът му не е получил специално отношение заради фамилията си и изпълнява военната си служба „както всички останали“.

„Малкият ми син вече служи в армията. Никой дори не знаеше. Виктор го призова. Служи в армията, както трябва, както всички. Лейтенант е. Няма да кажа къде, но е в най-трудното подразделение“, заяви Лукашенко.

Под „Виктор“ президентът има предвид беларуския министър на отбраната Виктор Хренин.

Само преди няколко месеца Николай Лукашенко приключи обучението си по биотехнологии в Пекинския университет по съвместна беларуско-китайска образователна програма. Сега академичната среда е заменена от военната униформа, а по думите на баща му младият Лукашенко продължава да се занимава с биотехнологии в свободното си време.

Историята предизвиква особено силен отзвук на фона на войната в Украйна и постоянните обществени спорове около мобилизацията, привилегиите на богатите и въпроса дали тежестта на военната служба се разпределя еднакво между различните слоеве на обществото.

Именно тук контрастът се използва все по-често като политически аргумент. В социалните мрежи се появяват гневни коментари, че докато обикновените украински семейства изпращат близките си на фронта, децата на част от политическия и икономическия елит живеят далеч от бойните действия. Твърденията за фиктивни медицински документи, избягване на мобилизация и демонстративно богатство зад граница многократно са ставали тема на обществени скандали, макар конкретните случаи да трябва да се разглеждат поотделно.

На този фон заявлението на Лукашенко носи ясно политическо послание: синът на президента също облича униформа.

Разбира се, службата на Николай Лукашенко не означава автоматично, че всички в Беларус са равнопоставени или че президентското семейство живее като обикновено беларуско семейство. Но символиката е силна. Когато от гражданите се очаква да изпълняват военните си задължения, обществото неизбежно гледа и към децата на управляващите.

Точно тук възниква неудобният въпрос и за останалата част от Източна Европа: ако държавата иска от обикновения човек жертви, ограничения и готовност да изпрати собствените си деца в армията, къде са децата на политиците, министрите, депутатите и големия бизнес?

Лесно е да се говори за патриотизъм от парламентарната трибуна, от телевизионното студио или от луксозен кабинет. Много по-трудно е същият принцип да бъде приложен към собственото семейство.

Затова новината за Николай Лукашенко вероятно ще бъде използвана далеч извън Беларус. Не толкова заради конкретното подразделение, в което служи, чието име не беше съобщено, а заради простия образ: синът на президента е в армията, носи офицерско звание и според държавния глава служи „както всички“.

А когато политиците говорят за дълг към родината, обществото има пълното право да попита дали този дълг важи и за техните собствени деца.