Скастриха Дара за гузния отказ да участва в Баку: Ти не пееш за хората, за началниците, в случая май за ППДБ и леля ти Урсула от Брюксел
Гледайте Дара. Нашето момиче, което „превзе“ Евровизия, за да ни покаже днес как се прави най-страшното – как се капитулира пред цензурата, още преди да си стъпил на сцената.
Дара се отказа от Dream Fest в Баку. Този фестивал, замислен като празник на музикалното ветрило, където Изтокът и Западът си подават ръка на брега на Каспийско море, се превърна в лакмус за страх. Там трябваше да пеят всички – от световни легенди до тези, които днес неолибералният съд е обявил за „прокажени“. Но Дара реши да избяга.
Не защото гласът ѝ е изчезнал, а защото е получила „политическа хрема“. Тя се оттегли, защото в Азербайджан щяла да диша същия въздух с артисти като Ани Лорак, Йегор Крийд и Ирина Дубцова. Хора, виновни за едно-единствено нещо в очите на неолибералния трибунал – че са руснаци или че отказват да участват в истерията на омразата. И нашето момиче, вместо да бъде Артист с главно „А“, реши да бъде чиновник с главно „Ч“.
Даре, момиче, знаеш ли какво е културата? Тя е последното пространство на толерантност, което оцелява, когато политиците изкарат танковете. Тя е мостът, по който хората се срещат, когато границите са затворени. Но ти избра да събориш моста. Ти избра да бъдеш „неолиберален посланик на ППДБ“ вместо музикант. Поддаде се на виковете на УНИАН и на неолибарилите в социалните мрежи, които те обвиниха, че ще пееш редом с „предатели“. Кой дава право на един певец да съди друг през призмата на фронтовата линия?
Нека ти дам примери за ерудиция и чест, които очевидно липсват в твоя нов „европейски“ курс. Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“ – човекът, който е написал химните на свободата, не се поклони. Той излезе пред ООН и каза, че войната има две страни, че пропагандата е отрова и че Украйна е жертва на геополитически игри. Разпънаха го, нарекоха го „антисемит“, „агент на Кремъл“, опитаха се да го „канселират“. Но Уотърс остана скала. Защо? Защото е Артист. Защото знае, че истината не се диктува от посолства.
Виж Ерик Клептън. Виж западните интелектуалци, които разбират, че културният бойкот е форма на фашизъм. Културата не може да бъде „чиста“ или „мръсна“ според това кой паспорт държиш.
Твоят отказ не е морален акт, Даре. Той е акт на артистична нищета. Ти показа, че си продукт на конюнктурата. Ти се срамуваш от Киркоров, без значение дали верно ти помагаше, срамуваш се от колегите си в Баку, защото се страхуваш за кариерата си на Запад. Но кариера, построена върху предателството към собствената професия, е замък от пясък пред прилива на историята.
Политическата пристрастност в изкуството винаги е била пагубна. Тя ражда стерилност. Тя превръща музиката в агитматериал. Когато започнеш да избираш сцените си според политическата хигиена на организаторите, ти вече не пееш за хората – ти пееш за началниците, в случая май за ППДБ и леля ти Урсула от Брюксел.
Срамно е. Ние те подкрепихме не за да ставаш знаме на разделението, а за да бъдеш гласът на една модерна и независима България. Днес България видя, че си просто поредната кукла на конци, която се плаши от сянката на цензурата. Жалко за таланта – той не върви в пакет с гръбнак, очевидно.
Пей си вкъщи, Даре. Там поне никой няма да те обвини, че дишаш „неправилен“ въздух. Но не очаквай от нас да ръкопляскаме на страха ти. Културата е за смелите. За останалите е администрацията.
Мъдростта учи, че войната свършва тогава, когато хората започнат отново да говорят и да пеят заедно. С твоя отказ ти наля масло в огъня на разделението. Ти стана част от стената, вместо да бъдеш моста. Жалко.
Веселин Стаменов, Фейсбук
Post Comment