След атаките срещу хладилници в Европа: Следващата мишена може да са умните домашни уреди
След поредица от кибератаки срещу хладилни системи в супермаркети и кръвни банки в Европа следващата мишена може да се окажат домашните уреди. За това предупреди Юхан Лепасаар, изпълнителен директор на Европейската агенция за киберсигурност (ENISA). Той призова европейските държави и компаниите да инвестират повече в защита срещу нарастващите дигитални заплахи.
„Днес това бяха хладилниците, утре може да са рутерите, а вдругиден – домакинските уреди, и така нататък„, заяви Лепасаар пред AFP.
Предупреждението идва след серия от киберинциденти през октомври и ноември. Супермаркети в поне 12 европейски държави са били засегнати от атаки, като Франция е понесла най-тежките последици. Във Франция и още осем държави хакери са се възползвали от уязвимости в остарял софтуер на хладилни системи в супермаркети и кръвни банки.
„Сигурността не трябва и не може да бъде нещо, за което се мисли накрая„, подчерта ръководителят на ENISA. По думите му всички инциденти могат да бъдат предотвратени, но киберсигурността изисква сериозни инвестиции. Сред останалите скорошни случаи е уязвимост в PHP, заради която редица правителства в ЕС временно са изключили интернет страниците си, за да предотвратят евентуални атаки.
Според ENISA изкуственият интелект променя мащаба и скоростта на кибератаките. Технологията действа като „множител на силата“, тъй като позволява както на нападателите, така и на организациите, които се защитават, да откриват слабости много по-бързо.
В доклад на агенцията се посочва, че времето между откриването на уязвимост и превръщането ѝ в инструмент за атака се доближава до нула. Това може да остави компаниите практически без време за реакция, след като даден софтуер или система бъде пусната в употреба.
Изкуственият интелект обаче може да помогне и на защитата. Компаниите могат да използват новите модели, за да проверяват системите си за слабости и да ги отстраняват, преди хакерите да успеят да ги използват.
Същевременно AI инструментите дават на нападателите възможност да извършват по-мащабни операции за откриване на уязвимости и да усъвършенстват познатите методи за измама. Сред тях са фишинг кампании с убедителни фалшиви видеа, аудиозаписи и съобщения, създадени с помощта на deepfake технологии. Те могат да бъдат използвани и за подаване на грешни данни в информационните системи на компании с цел нарушаване на работата им.
Докладът на ENISA показва, че 57,3% от киберинцидентите през 2025 г. са били мотивирани от идеологически и геополитически фактори. Сред основните събития, повлияли на тази тенденция, са руската агресия срещу Украйна и конфликтът в Близкия изток. Повечето от тези атаки обаче са имали ограничено въздействие.
Други 29,3% от инцидентите са били мотивирани от финансови интереси. Рансъмуер атаките остават сред най-сериозните заплахи за бизнеса. ENISA предупреждава, че лесното разпространение на инструменти за изнудване и друг зловреден софтуер подпомага развитието на професионализирана престъпна екосистема.
Агенцията отчита и атаки срещу европейски държави, които наподобяват операции на държавно подкрепяни хакерски групи. Целите им са кибершпионаж, събиране на разузнавателна информация и кражба на интелектуална собственост.
Хактивистките групи доминират по брой регистрирани атаки. Повечето от тях са разпределени атаки за отказ на услуга (DDoS), които обикновено имат ограничено въздействие. Европейският съюз вече разполага с няколко законодателни механизма за укрепване на киберсигурността. ENISA обаче смята, че прилагането им все още има сериозни пропуски.
Основният нормативен акт е директивата NIS2, която задължава организациите в различни икономически сектори да въведат мерки за защита на цифровата инфраструктура. Тя започна да се прилага през октомври 2024 г., но към момента не е транспонирана в националното законодателство на всички държави членки.
Атаките срещу хладилните системи показват, че някои сектори все още не обръщат достатъчно внимание на сигурността на свързаното оборудване. Според експерти много компании, включително супермаркети, традиционно се фокусират върху защитата на финансовите си системи. Свързаната инфраструктура обаче често остава отговорност на екипи по поддръжката, които разполагат с различни бюджети и приоритети.
Друг важен механизъм е Законът за киберустойчивост (Cyber Resilience Act), приет през 2024 г. Той ще започне да се прилага изцяло през декември 2027 г. Предвижда се въвеждането на задължения за докладване на уязвимости и инциденти чрез единен портал, което трябва да ускори обмена на информация между организациите.
Законът за киберсолидарност (Cyber Solidarity Act), влязъл в сила през февруари 2025 г., също цели да подобри способността на ЕС да открива и преодолява киберзаплахи. Той предвижда създаването на европейска система за предупреждение за киберсигурност, механизъм за извънредно реагиране и резерв от специалисти и ресурси за справяне с инциденти.
Освен законодателните пропуски ENISA посочва и сериозен недостиг на квалифицирани кадри. Организациите в различни сектори срещат трудности както при наемането, така и при задържането на специалисти по киберсигурност.
Проучване за инвестициите в рамките на NIS2 от 2025 г. показва, че 45% от анкетираните организации изпитват затруднения да намерят служители с необходимите умения. Това може да задълбочи разликата между големите компании с повече финансови ресурси и по-малките организации, които трудно могат да се конкурират за ограничен брой специалисти.
ENISA призовава държавите членки да разширят обучителните дейности и европейските програми в областта на киберсигурността. Според агенцията инвестициите в технологии няма да бъдат достатъчни, ако Европа не разполага и с хората, които да ги използват за защита на критичната инфраструктура.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Post Comment