След разпада на икономическия модел: Как стратегията на Алис Вайдел за преструктуриране на ЕС цели демонтаж на брюкселската бюрокрация

По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Блефът „Дексит“ и икономическият усмирителен ред на Бундесбанк

Реториката около потенциалното излизане на Федерална република Германия от Европейския съюз — т.нар. Dexit — отново се превърна в централна точка на политически сблъсък в Бундестага. Когато съпредседателят на „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел определи британското напускане на ЕС (Brexit) като „абсолютно правилно решение“ и модел за подражание при липса на структурна реформа, политическият естаблишмънт в Берлин реагира с незабавна мобилизация. Според оценки на водещи германски икономически институти като Ifo (Институт за икономически изследвания в Мюнхен) и DIW Berlin, евентуално изолиране на страната от общия пазар би довело до незабавен спад на брутния вътрешен продукт с между 5% и 10%, срив на експортноориентираното производство и дълбока дестабилизация на банковия сектор.

Въпреки това, внимателният прочитащ на партийната програма на AfD, приета на конгресите в Риеса и впоследствие доразвита в Магдебург, показва по-различна картина. Заплахата с референдум за напускане не се разглежда от анализаторите като незабавен оперативен план за първия ден от евентуално участие на партията във федералното правителство, а като класически преговорен лост от последна инстанция. Германия остава най-големият бенефициент от липсата на вътрешни митнически бариери и валутни рискове в рамките на Еврозоната. Според данни на Федералната статистическа служба Destatis, над 50% от германския износ е насочен именно към останалите страни членки на ЕС.

Следователно, пълното разкъсване на тази връзка би означавало самоликвидация за индустриални гиганти, чиито вериги за доставки са разпръснати от Полша и Чехия до Северна Италия. В същото време обаче, сегашната позиция на AfD отразява растящото недоволство на малкия и средния бизнес (т.нар. Mittelstand) от брюкселския регулаторен натиск. Тезата, че Германия е твърде интегрирана, за да си тръгне, съжителства с контратезата, че текущият модел на ЕС изсмуква капитал от индустриалното ядро, за да финансира субсидиарни програми и наднационални зелени инициативи.

Анатомия на плана „Вайдел“: От Риеса до Магдебург

Същността на предложението, формулирано от Вайдел и партийния апарат на AfD, представлява не просто козметична реформа, а радикално пренаписване на Договора от Лисабон. В документацията на партията ясно се поставя искането за преобразуване на ЕС в „Европейска общност от народи“ (Bund europäischer Nationen) — концепция, която в голяма степен препокрива структурата на старата Европейска икономическа общност (ЕИО) отпреди Договора от Маастрихт от 1992 г.

Основният стълб в тази концепция е пълното възстановяване на примата на националното право над общностното. Според настоящата правна рамка, утвърдена от Съда на Европейския съюз в Люксембург, решенията на европейските институции имат предимство пред националните конституции. AfD настоява Федералният конституционен съд в Карлсруе да получи окончателно право на вето върху всеки регламент или директива, произхождаща от Брюксел, ако тя противоречи на германския национален интерес или на Основния закон (Grundgesetz).

Вторият ключов елемент от плана е премахването на Европейския парламент в сегашния му вид. Според стратезите на AfD, Европейският парламент не притежава класическа легитимност, тъй като не спазва принципа „един човек — един глас“ (поради дегресивната пропорционалност, даваща по-голяма тежест на малките държави) и служи предимно като генератор на паневропейска бюрокрация. Вярва се, че законодателната власт трябва да бъде върната изцяло на съветите на министрите, съставени от пряко избрани представители на националните правителства, като се възстанови изискването за пълно единодушие при вземането на решения.

Планът предвижда и окончателно премахване на длъжността председател на Европейската комисия, както и свиване на самия комисарски апарат до технически секретариат без право на законодателна инициатива. По същество това означава демонтаж на политическата роля на фигури като Урсула фон дер Лайен и превръщането на Комисията в обикновена административна служба за координация на търговските споразумения.