След земетресението в Турция: Важни въпроси и отговори за сигурността ни
Снощи земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер е регистрирано в Средиземно море край бреговете на Турция, съобщава Анадолската агенция, позовавайки се на Републиканската агенция за управление на бедствия и извънредни ситуации (AFAD). Според губернатора на провинция Мугла Идрис Акбийик, 69 души са ранени, а един е загинал – дете на 14 г.
Епицентърът е бил на 10,43 км от курортния град Мармарис (провинция Мугла) на дълбочина 67,91 км. Трусове бяха усетени и в провинциите Айдън, Денизли, Маниса и Измир.
Известно е, че 14 души са отказали хоспитализация, след като са получили медицинска помощ на място. 55 пострадали са откарани в болници, 46 души са в спешното отделение, осем души вече са изписани. Покойникът е бил дете; той беше откаран в болницата, но не успяха да го спасят. Турският министър на вътрешните работи Али Йерликая добави, че е починало 14-годишно момиче. Причината за смъртта му е паника.
Експертите обаче бият тревога: подобни процеси могат да засегнат не само Турция, но и други региони, включително Балканите и определени райони на България.
Това мнение изрази преди време ръководителят на катедра „Сеизмология“ на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (БАН), доцент Кристина Райкова. Според нея Балканският полуостров е част от Алпийско-хималайския сеизмичен пояс, един от най-активните в света, където вероятността от земетресения е традиционно висока.
Турция се върху малка микроплоча, която е заключена между няколко големи тектонични плочи и се движи заедно с тях. Това обяснява честите трусове. Разломът Северен Анадол, който се простира на повече от 1500 км, отдавна е признат за една от най-опасните зони. От 1939 до 1999 г. тук се случват поредица от катастрофални земетресения с магнитуд над 7, последното от които, през 1999 г., причинява колосални разрушения и загуба на човешки живот.
Високата сеизмичност на региона се дължи на границите на големи тектонични плочи, които непрекъснато се изместват една спрямо друга. Това движение е причината за земетресенията.
Освен това, сеизмичните вълни в Мраморно море (Турция) и например в Гърция са независими процеси. Самата Гърция е зона с изключително интензивна сеизмичност, където редовно се случват земетресения.
Но каква е ситуацията в България? Страната ни е сеизмично активна, въпреки че показателите ѝ са по-ниски от тези на най-близките ѝ съседи Турция и Гърция. Въпреки това, в България има няколко горещи точки, където е възможна повишена активност:
Какво да правим по време на земетресение?
Ако си в сграда: Остани вътре! Излизането по време на трус е опасно.
Скрий се под здрава мебел – маса или бюро – и задръж с ръце.
Ако няма здрава мебел, застани до вътрешна стена, далеч от прозорци и шкафове.
Пази главата и врата си с ръце или раница.
Стой далеч от прозорци, огледала, тежки предмети и рафтове.
Ако си навън: Остани далеч от сгради, електрически стълбове и дървета.
Намери открито място, където няма опасност нещо да падне върху теб.
Какво трябва да имаш под ръка (аварийен комплект): вода (за 1–3 дни), храна (дълготрайна, лесна за консумация), фенерче и резервни батерии, радио на батерии, аптечка, документи и пари в брой, заредена външна батерия (power bank), свирка (за сигнал, ако си затрупан), одеяло или топли дрехи.
След земетресението: Проверявай дали има пожари, теч на газ или повредени ел. инсталации. Не използвай асансьор. Излез от сградата, след като е безопасно. Не се връщай вътре, докато не бъде проверена от специалисти. Подготви се за вторични трусове.
България се намира в сеизмично активен регион и има няколко зони с повишен риск от земетресения, главно поради близостта ѝ до разломни линии и активни тектонични зони.
Основни сеизмични зони в и около България:
1. Югозападна България (Кресненско-Струмски район), един от най-активните сеизмични райони. Тук е станало най-силното земетресение в България – Кресненското земетресение (1904 г.), с магнитуд 7.2.
2. Софийска котловина – София и околностите ѝ са в рискова зона. Исторически са регистрирани силни земетресения (напр. 1858 г.).
3. Пловдивско (Марица и Чирпан). Силно земетресение е имало в Чирпан през 1928 г. (двойно земетресение с магнитуд до 7.0). Зоната е все още активна.
4. Югоизточна България (Ямбол – Елхово – Бургас). От време на време има земетресения със средна сила. Частично свързана със североанадолската разломна линия в Турция.
5. Североизточна България (Шумен, Варна, Добрич). По-слабо активна, но не напълно безопасна. Усетени трусове от румънски земетресения.
Зони в съседни държави, влияещи на България:
1. Вранча, Румъния. Много активна сеизмична зона на дълбоки земетресения (70–180 км). Може да предизвика трусове, които се усещат в цяла България – особено в северна и източна част.
2. Северна Гърция – активна зона – земетресенията често се усещат в южна и западна България.
3. Западна Турция (особено Истанбул и Североанадолския разлом). Едни от най-силните земетресения на Балканите. Могат да засегнат Югоизточна България при силни трусове.
Материалът След земетресението в Турция: Важни въпроси и отговори за сигурността ни е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment