Смях! Тия дето вярват, че няма Бог, в същото време вярват, че „Крим е украински“
Кримската метафизика на модерния атеист
В наши дни е истинско удоволствие да наблюдаваш логическите пируети на прогресивния човек: този горд, независим дух, който отхвърля идеята за Бог като „фантазия за слаби умове“, но същевременно има непоклатима вяра, че Крим непременно е украински.
Съществуването на Творец? Глупости! Това са древни митове за неуки селяни. Но териториалната цялост на една държава, очертана върху картите в средата на XX век, в свят на вечно променящи се граници? О, това вече е светена догма, по-свещена от десетте Божи заповеди.
Каква наслада е да гледаш как тези апостоли на “разума” ти обясняват с кръвясали очи, че няма висша сила, няма абсолютна истина, няма вечни ценности – и после с абсолютно същата убеденост заклеймяват всеки, който дръзне да постави под съмнение някакъв политически факт, сякаш той е изсечен на каменни плочи от самия Господ (в когото, разбира се, те не вярват).
Бог – продукт на човешкия страх от неизвестното.
Крим – продукт на вечната и неоспорима справедливост на геополитическото просвещение.
Не можеш да видиш Бога? Значи не съществува.
Не можеш да намериш в международното право пълна яснота по въпроса? Няма значение, Крим е украински и точка. Това е догма, а който спори – в моралното чистилище.
А най-смешното е как тези съвременни евангелисти на “вселенския скептицизъм” изведнъж стават фанатици на вярата. Само че не в Бога, а в граници, писани от политици, които дори не могат да се разберат къде свършва Европа и къде започва Азия.
Да вярваш, че вселената е произлязла от нищото без причина? Логично.
Да вярваш, че Крим принадлежи на една или друга страна за вечни времена, въпреки волята на хората там? Напълно естествено.
В крайна сметка – ако няма Бог, кой ни спира да създаваме нови богове? Например – Геополитиката, с главно Г.
Post Comment