Смразяващите тайни на Аладжа манастир: 43 стаи, подземна река и скрито съкровище

Аладжа манастир край Варна е едно от онези места, в които историята и легендите са се преплели толкова силно, че понякога е трудно да се разбере къде свършват фактите и започва мистерията. Изсеченият във варовиковите скали комплекс от векове привлича пътешественици, археолози, иманяри и любители на загадките, а старите разкази за него звучат като сюжет от приключенски роман.

Скалната обител се намира във Франгенското плато, сред гъста гора недалеч от Варна. Манастирът е разположен на две нива и включва монашески килии, църква, параклис, гробница, кухня и трапезария. Част от помещенията са издълбани направо във вертикалния скален масив.

Истинското средновековно име на манастира не е известно със сигурност. Названието „Аладжа“ се свързва с дума със значение „пъстър“ или „шарен“, вероятно заради стенописите, които някога са украсявали скалните помещения. В местните предания се среща и версията, че обителта е била посветена на Свети Спас.

След постепенното си запустяване манастирът остава необитаем, но именно тогава около него започват да се натрупват десетки легенди. Част от тях са записани от Карел Шкорпил, който освен археологически проучвания събирал и разказите на местните жители.

Една от най-необикновените истории е тази за тайнствения Имри поп, наричан още Рим папа или Урум папаз. Според старо предание той не е умрял, а спи дълбоко в скалите край манастира. На всеки три години се събуждал, излизал на пътеката и задавал на първия срещнат човек три странни въпроса: има ли още гора, телят ли се кравите и раждат ли жените.

Когато получавал утвърдителен отговор, загадъчният монах казвал само: „Има още време“, след което отново се връщал в своя вековен сън.

Друга легенда разказва, че познатите днес помещения са само малка част от огромна подземна система. Според преданието в скалата имало 43 последователно свързани стаи. Първите 42 били умишлено запълнени с пръст и камъни, за да бъде невъзможно проникването до последната.

Именно в 43-тата стая според легендата било скрито огромно манастирско съкровище.

През годините този разказ привличал множество иманяри, които търсели тайни входове и процепи в скалите. Археологически доказателства за подобна система от 43 помещения обаче не са открити.

Още по-любопитен е разказът на местен човек, известен като скитника Стоянчо. Според неговата версия под земята имало не 43, а цели 49 помещения. Някои входове били затрупани от свлачища, а други били нарочно зазидани с огромни камъни.

Най-мистериозната част от историята е свързана с предполагаема бездна в една от подземните зали. Стоянчо твърдял, че от дъното ѝ се чувал силен тътен на подземна река.

Дали подобна река действително съществува под скалния комплекс, не е доказано. Историята обаче се предава поколения наред и продължава да бъде една от най-популярните загадки около Аладжа манастир.

Съществува и легенда за огромна желязна врата, скрита в скалите западно от манастира. Според старите разкази тя била заключена с масивен катинар, а зад нея се намирали богатствата на цели 12 манастира от района.

Предполагаемите съкровища били скрити там в размирни времена, за да бъдат спасени от грабежи. В продължение на десетилетия хора търсели тази врата, но убедителни доказателства за съществуването ѝ така и не били открити.

Допълнителна мистерия създават така наречените Каранлъ маара, или Тъмните пещери. За разлика от легендарните подземни съкровищници тези изсечени от човешка ръка помещения действително съществуват. Именно тяхната тъмнина и труднодостъпност вероятно са подхранили историите за скрити богатства.

Любопитното е, че съществува и напълно различна версия за Имри поп. В нея той не е свръхестествен безсмъртен пазител, а обикновен свещеник, живял в манастира в неспокойни времена. След война бил принуден да напусне района, а години по-късно продължавал да разпитва пътници дали гората около любимия му манастир се е възстановила.

Двете версии прекрасно показват как историята постепенно може да се превърне във фолклор. Реалният човек се превръща в безсмъртен страж, истинските скални помещения се умножават до десетки тайни зали, а неизвестните кухини под земята се превръщат в проходи към злато и подземни реки.

Днес Аладжа манастир остава едно от най-впечатляващите исторически места край Варна. Посетителите виждат скалните килии, параклиса и останките от някогашната монашеска обител, но зад видимото продължава да живее един друг свят.

Свят на 43 затрупани стаи, 49 тайни помещения, бездънна пропаст, бучаща подземна река, желязна врата, съкровищата на 12 манастира и загадъчния Имри поп, който според легендата продължава да спи някъде в камъка и да чака следващото си събуждане.