Веселин Стаменов: Когато свободата се превърне в слободия, обществото започва да мечтае за твърда ръка
В остър публицистичен текст Веселин Стаменов поставя въпроса докъде може да стигне едно общество, когато според него границата между свобода и слободия постепенно започне да се размива.
Авторът описва съвременна България като държава, в която все по-често общественият дебат се води не чрез спор между различни позиции, а чрез морално заклеймяване на несъгласните. Като символ на тази промяна той посочва публични прояви, свързани с ЛГБТ общността, които според него получават сериозна организационна, медийна и финансова подкрепа, докато всяко критично отношение към тях лесно се определя като изостаналост или нетолерантност.
Стаменов прави паралел с очакванията на българите след края на социализма. По думите му мечтата тогава е била проста: свободно слово, право на различно мнение, възможност хората да пътуват, да четат, да спорят и да живеят личния си живот без натиск от държавата.
Според него обаче част от съвременния обществен модел постепенно е започнал да се отдалечава от тази представа за свобода.
Авторът критикува начина, по който определени теми получават огромно публично внимание, докато други трагедии, свързани с насилие, престъпност и смърт по пътищата, остават според него на заден план.
Той поставя въпроса дали общественият морален компас не е започнал да се измества и дали институциите, медиите и активистките организации не реагират много по-силно на едни случаи, отколкото на други.
Особено тревожна според Стаменов е тенденцията все повече обществени теми да се превръщат в идеологически тест. По думите му несъгласието с определени либерални позиции често води до автоматично поставяне на етикети като „фашист“, „хомофоб“, „ксенофоб“, „путинист“ или „маргинал“.
Авторът вижда именно тук сериозна опасност за демокрацията.
Според него истинската свобода предполага правото човек да не е съгласен. Ако обществото започне да изисква не просто спазване на закона, а задължително одобрение на една определена идеология, тогава свободният дебат постепенно изчезва.
Стаменов сравнява тази атмосфера с късния социализъм, но прави една съществена разлика. По неговите думи тогава хората ясно са разбирали разминаването между официалната пропаганда и действителността, докато днес натискът е не само човек да мълчи, а публично да показва съгласие.
Най-сериозната част от неговата теза обаче е свързана с възможните последици.
Авторът смята, че ако голяма част от обществото започне да възприема демокрацията като синоним на хаос, идеологически натиск и липса на ред, рано или късно може да възникне обратна реакция.
Тогава обикновеният човек, който просто иска сигурност за семейството си, предвидими правила и спокойствие, може да започне да гледа на свободата не като на ценност, а като на източник на безпорядък.
Именно в този момент, предупреждава Стаменов, се появява желанието за „твърда ръка“.
„По-добре ред, отколкото хаос“ може постепенно да се превърне в обществено настроение, при което хората доброволно са готови да се откажат от част от своите свободи в замяна на сигурност и консервативен обществен модел.
Според автора това е един от най-опасните парадокси на съвременната политика. Крайната либерализация може да произведе точно обратната реакция и да създаде обществено търсене на авторитарно управление.
Така, твърди той, хората, които вярват, че постоянно разширяват свободата, могат неволно да подготвят почвата за нейното ограничаване.
Стаменов прогнозира, че ако тази тенденция продължи, следващият обществен цикъл няма да бъде по-либерален, а точно обратното. Той го описва като суров, консервативен и склонен да поставя реда над индивидуалните свободи.
И точно там според него се крие голямата опасност.
Когато едно общество бъде доведено до момент, в който започне да възприема свободата като подигравка със здравия разум, то може доброволно да поиска нейното ограничаване.
„Часовникът цъка. Пружината е навита до скъсване“, завършва публицистичната си теза Веселин Стаменов, според когото натрупващото се обществено раздразнение може в един момент да доведе до силна политическа и културна реакция срещу модела, който днес се представя като прогресивен.
Post Comment