Сова Харис: Шест партии в НС: Радев с най-високо доверие, парламентът на дъното – БСП с 4.4%

Ново национално социологическо изследване на агенция „Сова Харис“, поръчано от вестник „Труд“ и проведено между 7 и 12 март 2026 г., очертава драматична картина на политическите нагласи в България – лидерство на нов политически проект, ниско доверие към институциите и ясно обществено желание за край на войните и политическата нестабилност. Автор: Васил Тончев.

Новата политическа картина: шест партии в следващия парламент

Последното национално социологическо изследване на агенция „Сова Харис“ разкрива картина на българската политическа сцена, която е едновременно динамична и напрегната. Проучването е проведено между 7 и 12 март 2026 г. чрез стандартизирани интервюта лице в лице в домовете на респондентите. Извадката включва 1000 пълнолетни граждани, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка в 100 населени места в страната.

Според данните, ако парламентарните избори се проведат в момента, в Народното събрание биха влезли шест партии или коалиции. Начело на политическата класация застава новият политически проект „Прогресивна България“, който получава 30,9% от подкрепата сред избирателите, заявили конкретен избор.

На второ място остава традиционният политически играч ГЕРБ-СДС с 19,3%. Следва коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 12,2%.

По-назад се нареждат ДПС „Ново начало“ със 7,1%, „Възраждане“ с 6,7% и „БСП за България“ с 4,4%. Именно резултатът на социалистите прави особено впечатление, тъй като партията се движи малко над изборната бариера, което показва крехко, но видимо възстановяване на доверието в традиционния ляв електорат.

В същото време партия МЕЧ е с 3,8% – съвсем близо до парламентарната граница, а новата коалиция „Сияние“ получава 2,9%. Това означава, че при реална предизборна кампания политическата конфигурация може да варира между пет, шест или дори седем парламентарни формации.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, подобна структура на политическата система предполага силно фрагментиран парламент и трудни коалиционни преговори.

Избирателна активност: между протест и апатия

Социологическите данни показват интересна динамика и по отношение на избирателната активност. В момента около 46,8% от българите заявяват, че ще гласуват и вече са решили за кого. Още 19,3% възнамеряват да участват в изборите, но все още не са определили своя избор.

С други думи, приблизително 66% от избирателите са потенциално активни, но реалното участие вероятно ще бъде по-ниско. Социолозите предполагат, че действителната избирателна активност може да бъде около 55% – приблизително три милиона души.

Особено важна се оказва групата от около един милион колебаещи се избиратели. Тази група има потенциал да предизвика сериозни размествания в изборните резултати.

В същото време 17% от анкетираните заявяват, че няма да гласуват, а 16,1% се колебаят дали изобщо да участват в изборите. Това показва, че недоверието към политическия процес продължава да бъде сериозен фактор в българската политика.

Доверието към партиите: новият лидер на политическата сцена

Проучването разглежда не само електоралните предпочитания, но и нивата на доверие към политическите партии.

По този показател „Прогресивна България“ също доминира с 37,4% доверие. Следват „Възраждане“ с 14,2% и ГЕРБ-СДС с 14,1%.

Коалиция „Сияние“ получава 11% доверие, а ПП-ДБ – 10,6%. БСП е на ниво 9,5%, докато МЕЧ достига 8,1%.

Значително по-ниски са нивата на доверие към останалите политически формации – ИТН (5,6%), „Български възход“ (4,7%), ДПС „Ново начало“ (4,5%) и „Величие“ (4,2%).

Тези данни показват ясно изразена тенденция: традиционните партии губят част от своята обществена подкрепа, докато новите политически проекти постепенно успяват да привлекат вниманието на избирателите.

Рейтингът на политиците: Радев остава без конкуренция

Един от най-интересните резултати в изследването е свързан с личните рейтинги на политическите фигури.

Единственият политик с ясно положителен баланс между доверие и недоверие е бившият президент и настоящ партиен лидер Румен Радев. Той получава 48,8% доверие – резултат, който значително надвишава този на всички други политически фигури.

След него се нарежда настоящият президент Илияна Йотова с 42,9% доверие.

На трето място е служебният премиер Андрей Гюров с 25,5%, което също е значителен резултат на фона на общото недоверие към политическите лидери.

По-надолу се нареждат Костадин Костадинов с 16,4%, Бойко Борисов с 14,2% и Крум Зарков с 13,8%.

Всички останали политически лидери са със значително по-ниски рейтинги, като например Красимир Каракачанов (12,5%), Мая Манолова (12,3%) и Радостин Василев (10,7%).

В дъното на класацията са Делян Пеевски и Ахмед Доган с едва по 2,3% доверие.

Институциите: църквата и президентството водят

Изследването показва и изключително ясно разслоение в доверието към институциите.

Най-високо доверие получава Българската православна църква – 48,7%.

След нея се нарежда президентството с 45,1%.

Армията получава 37,1% доверие, а полицията – 36,9%.

В същото време институциите, които са пряко свързани с политическото управление, се радват на много по-ниско доверие.

Правителството има доверие от едва 18,8% от гражданите.

Прокуратурата получава 12,3%, съдът – 10,8%, а Народното събрание е на дъното с едва 5,2%.

Както неведнъж е отбелязвал анализът на Поглед.инфо, подобни стойности са сигнал за дълбока криза на политическата легитимност.

Най-големият проблем: инфлацията и високите цени

Когато българите са запитани кой е най-сериозният проблем пред страната, икономиката доминира категорично.

37,7% посочват високите цени и инфлацията.

Следват корупцията и проблемите в съдебната система – 18,9%.

Лошото управление на страната е посочено от 18,1%.

Войните в Украйна и Близкия изток тревожат 14% от гражданите.

Безработицата и ниските доходи са посочени от 8,2%, а демографската криза – едва от 0,9%.

Това ясно показва, че за мнозинството от българите непосредствените икономически проблеми са много по-важни от стратегическите или дългосрочните предизвикателства.

Скептицизъм към стабилността след изборите

Особено показателни са резултатите относно очакванията за политическа стабилност след изборите.

Само 24,6% от българите вярват, че изборите ще доведат до стабилно управление.

42,1% смятат, че това няма да се случи.

Още 33,3% не могат да преценят.

Подобни резултати ясно показват натрупано недоверие към способността на политическите партии да създадат устойчиво управление.

Българите искат край на войните

Изследването разглежда и нагласите към международните конфликти.

52,5% от анкетираните смятат, че войната в Украйна трябва да бъде прекратена чрез незабавни преговори, включително чрез отчитане на исканията на Русия.

Само 15,8% подкрепят стратегията първо Украйна да подобри позициите си на бойното поле и едва след това да започнат преговори.

По отношение на отношенията между България и Русия най-голям дял – 37,5% – подкрепя балансиран подход: страната да спазва санкциите на ЕС, но да поддържа отношения с Москва.

25,3% смятат, че България трябва да се обяви против санкциите.

Само 17,5% подкрепят максимална дистанция от Русия.

Конфликтът в Близкия изток: обществото иска деескалация

Българите показват ясно желание и за прекратяване на конфликта в Близкия изток.

47,7% смятат, че САЩ и Израел трябва да прекратят военните действия.

23,1% подкрепят дипломатическо споразумение, при което Иран се отказва от ядрената и балистичната си програма.

Само 10,5% подкрепят смяна на политическото ръководство на Иран.

Тези данни показват ясно предпочитание към дипломатически и мирни решения на международните конфликти.

Българското общество между прагматизма и политическата умора

Всички резултати от изследването очертават една много специфична обществена атмосфера.

От една страна, българите са силно фокусирани върху икономическите проблеми и стабилността.

От друга – те проявяват ясно изразен скептицизъм към политическите институции и към способността на политическата система да произведе стабилно управление.

В същото време обществото демонстрира силно прагматично отношение към международните конфликти и предпочита дипломатически решения пред продължителни военни конфронтации.

Както показват данните и анализите, публикувани от Поглед.инфо, България навлиза в период на политическо пренареждане, в който традиционните партии губят монопола върху общественото доверие, а новите политически проекти започват да играят все по-значима роля.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

• Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
• Възможна ли е нова голяма ескалация?
• Какви са реалните рискове за България?
• Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.