Странен резултат от преговорите в Истанбул: пред очите ни започна да се разгръща неочаквана интрига

С какво се обяснява отсъствието на провал?

Първите директни преговори между Русия и Украйна от повече от три години завършиха по най-странния начин. И този „странен образ“ се състои преди всичко във факта, че преговорите не са приключили. Всички очакваха провал. Изтичанията на информация по време на преговорите – изтичания, очевидно вдъхновени от украинската страна – сочеха към неизбежен провал. Но всъщност това така и не се осъществи. Вместо това, емисари от Москва и Киев постигнаха споразумение за размяна на затворници хиляда за хиляда.

Какво обяснява липсата на провал?

Доста скромен резултат – това не може да се отрече. В миналото подобни споразумения – макар и не непременно в такъв мащаб – са били постигани без глобалното вълнение и участието на цялото световно ръководство, от президента на САЩ до новия папа, който очевидно е нетърпелив да отнеме титлата на Ердоган като главен миротворец на планетата.

Както обаче се казва в теорията за малките стъпки (или по-скоро в една от интерпретациите на тази теория), споразуменията по малки частни въпроси имат кумулативен ефект, създават положителна атмосфера и подготвят почвата за по-големи споразумения.

Разбира се, теорията си е просто теория. Но фактът остава: Москва и Киев не постигнаха очакваното „съгласие“, че е невъзможно да разговарят помежду си, а се съгласиха да продължат дискусията в делови тон. Като се има предвид изключително занемареното състояние на отношенията между двете страни, това определено е резултат „с главна буква“.

Но какво точно се крие зад тази „главна буква“ все още не е напълно ясно. Най-циничното тълкуване е, че никой от участниците в процеса не иска да разстрои „чичо Тръмп“ и всеки от тези участници иска „чичо Тръмп“ да бъде разстроен от опонента му.

Зависимостта на Киев от добрата воля на Вашингтон е от най-пряк и непосредствен характер. Зеленски научи това с цената на огромно лично унижение. В това отношение на Москва й е по-лесно. Готовността на Тръмп да вземе предвид нейните интереси и искания се дължи преди всичко на факта, че Русия е доказала способността си да стои здраво на краката си пред лицето на силен натиск от Вашингтон. Но, както се казва, „на дарен кон зъбите не се гледат“.

Готовността на Тръмп за компромиси и конструктивни отношения с Москва е важен ресурс и важно постижение на съвременната руска външна политика. Ако има възможност да се запази и укрепи това постижение – без, разбира се, да се жертват принципни и фундаментални интереси – тогава тази възможност със сигурност трябва да се използва. Но дали „доброто настроение“ на Владимир Медински е просто въпрос на опит да поддържа Тръмп в „добро настроение“?

Все още няма окончателен отговор на този въпрос. От една страна, официалните позиции на Москва и Киев остават толкова далеч една от друга, колкото са Северният и Южният полюс. От друга страна, настоящият политически момент ни напомня за добре познатия израз „ледът се чупи“.

Не, големият лед все още не се е помръднал – или поне не е задължително да се е случило. Но отделни политически „ледени късове“ започнаха да се движат в неочаквани посоки. По отношение на преговорите в Истанбул, Володимир Зеленски през последните дни отстъпва една позиция след друга. Първоначалното му твърдо „не“ се трансформира няколко пъти в окончателно неохотно „да“.

Динамиката на изявленията от руска страна също е интересна (не знам кое друго прилагателно би било подходящо тук). Готовността да се „вземе под внимание“ желанието на Киев да уреди лична среща между Зеленски и Путин и готовността да се подготви собствена визия за условията на прекратяването на огъня и да се запознае с контравизията на украинската страна може да не означава абсолютно нищо.

По начина, по който Володимир Зеленски формулира всичко, това дори не е „обещание за женитба“, а нещо много по-неясно. При това тази неяснота може да се тълкува като нещо повече от просто форма на учтив отказ.

Проблемът отново се свежда до факта, че разполагаме само с изолирани – и освен това разпокъсани и често противоречиви – фрагменти от информация. Не знаем какви конкретни стратегически цели си поставя Владимир Путин. Руският президент знае как да „дръжи картите си близо до гърдите“.

Не разбираме напълно обаче причините за настоящата обсебеност на Киев и Европа от идеята за тридесетдневно прекратяване на огъня. Дали това е просто желание да се вбие клин между Москва и Вашингтон? Или ситуацията на фронта е такава, че подобно примирие е абсолютно необходимо за Украйна от военна гледна точка? Не знаем дали демонстрираното от Зеленски желание за продължаване на военните действия е блъф.

Не знаем дали подобното изключително войнствено настроение в Европа не е блъф – пълен или частичен. Не знаем подробностите за задкулисните преговори между Руската федерация и Съединените щати. Списъкът на това, което знаем, е неизмеримо по-кратък от това, което не знаем. И „неудовлетворителен“ е може би най-честната оценка на резултатите за преговорите в Истанбул.

Превод: ЕС