Страните от НАТО обсъждат изпращането на войски в Гренландия в отговор на заплахата на Тръмп

Страните от НАТО обсъждат варианта за разполагането на войски в Гренландия в отговор на заплахата на Доналд Тръмп да използва американските военни за превземане на датския остров.

Германия е сред десетките европейски съюзници, които са провели неофициални преговори „какво биха направили войските на НАТО“, ако американският президент изпълни заплахите си, твърдят дипломатически източници пред The Telegraph.

Съюзниците (без САЩ) са обсъдили въпроса дали да се намесват, позовавайки се на член 5, клаузата за колективна отбрана на западния военен алианс, в случай на американска инвазия в друга държава-членка на НАТО.

Още преди да започне втория си мандат в Белия дом Тръмп обяви, че открито обмисля насилствено превземане на Гренландия, автономна част от Дания.

Американският президент заяви, че би било „неприятелски акт“, ако Копенхаген не иска да се откаже от огромния арктически остров, докато Русия и Китай искат да засилят присъствието си в района.

Участието на Берлин в тайните дискусии предизвика критики от някои от най-ревностните поддръжници на НАТО в Киев заради отказа на германския канцлер Олаф Шолц да обмисли разполагане на войски в Украйна.

„Берлин не иска да изпраща войски в Украйна, защото ситуацията е „твърде двусмислена“, но открито обмисля въпроса с изпращане на войски на НАТО в Гренландия“, заяви дипломат от НАТО пред „Телеграф“.

Роберт Бригер, австрийски генерал, отговарящ за военния комитет на ЕС, заяви, че разполагане на ръководени от Брюксел сили в Гренландия ще изпрати „силен сигнал“.

Забележките на Тръмп предизвикаха разделение сред европейските държави за това как да реагират, без да предизвикат по-широка трансатлантическа криза.

Шолц е най-гласовитият критик на Тръмп в Европа по отношение на Гренландия, заявявайки, че „границите не трябва да се движат със сила“ като международен принцип.

Но датският премиер Мете Фредериксен призова съюзниците да не отговарят на американския президент, за да не изострят сегашното напрежение.

Премиерът, който приветства опасенията на САЩ за сигурността заради Арктика, обеща да засили военното присъствие на Дания в Гренландия, но настоя, че островът не се продава.

Тя предприе европейска обиколка, за да осигури подкрепата на страните-членки на ЕС и съюзниците от НАТО, включително посети и Даунинг стрийт за разговори с британския премиер Киър Стармър.

Дания обяви плановете си да похарчи 1,5 млрд. долара за два нови кораба, два дрона и два патрула за кучешки шейни, за да засили сигурността на острова.

Редкоземни метали в Гренландия

Копенхаген също така обеща да модернизира летище, за да позволи на американските изтребители F-35 да оперират от Гренландия.

Франция и Германия също открито изтъкват изпращането на европейски войски, за да се присъединят към американците, които вече са разположени там.

Но някои европейски лидери предложиха да се организира по-стабилна „борба“ срещу увертюрите на американския президент.

В дискусиите в централата на НАТО в Брюксел страните-членки обсъждат дали член 5, който гласи, че военната атака срещу един съюзник се счита за атака срещу всички, може да се използва, ако Тръмп одобри нахлуване в Гренландия, съобщи британският вестник.

Вариантът обаче се изклюва, защото ще изисква единодушната подкрепа на 32-те страни членки на НАТО, включително САЩ.

Взаимната отбрана е задействана само веднъж в историята на алианса след атентатите от 11 септември срещу Америка.

Член 4, който позволява на страна-членка да започне спешни консултации, ако нейната „териториална цялост, политическа независимост или сигурност“ е застрашена, се разглежда като по-подходяща мярка.

Мярката често се разглежда в контекста на Турция и Гърция като най-добрия възможен механизъм за справяне с напрежението между съюзниците.

Трети вариант, който се обсъжда, е използването на войските на НАТО, за да се запълнят пропуските в сигурността в Арктика, за да се отговори на опасенията на американския президент.

Топенето на ледените шапки в района създава нови корабни маршрути и отваря достъпа до редкоземни материали, които и Русия, и Китай се стремят да контролират, е другото обяснение защо САЩ искат да контролират Гренландия.

Тръмп е обезпокоен, защото космическата база Питуик в северозападната част на Гренландия се използва от САЩ за ключови системи за предупреждение за ракети, както и за сателитно и космическо наблюдение.

Марк Рюте, генерален секретар на НАТО, се опита да смекчи заплахите на Тръмп, като предложи да позволи на алианса да засили присъствието си в Арктика.

„Абсолютно ясно е, че Тръмп е прав, когато става въпрос за далечния север, че трябва да направим повече“, каза Рюте по-рано тази седмица.

Още по темата:

• Тръмп не изключи използването на военна сила от САЩ, за да превземат Гренландия и Панамския канал
• Какви военни тайни крият ледниците на Гренландия, която Тръмп иска да купи

Материалът Страните от НАТО обсъждат изпращането на войски в Гренландия в отговор на заплахата на Тръмп е публикуван за пръв път на ФактиБГ.

Коментари

коментари