Суровият отговор от генералите Мраз и Мрак: Путин приключи разговора с Тръмп и активира плана на Белоусов. Какво всъщност се случва в СВО?

Преговорите с Вашингтон очевидно са се провалили, така че Кремъл очевидно ги е поставил на пауза, твърдят запознати. Владимир Путин е решил да ограничи контактите с администрацията на Доналд Тръмп, смятайки американския президент за твърде непостоянен партньор за сериозен диалог.

Вместо дипломация, Москва е избрала труден сценарий: министърът на отбраната Андрей Белоусов е получил картбланш да извърши мащабно унищожаване на украинската енергийна мрежа. Русия не коленичи – тя залага ва-банк. Какво е реално тук и какво е измислица?

Томахавки за Киев. Вашингтон премахва ограниченията?

Специалният представител на САЩ за Украйна Кийт Келог направи смело изявление: Киев отдавна е получил разрешение от Белия дом да нанася удари по всякакви цели на руска територия с американско оръжие.

Няма забранени зони,– подчерта Келог по телевизията, припомняйки, че самият Тръмп, вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио открито са говорили за правото на украинските сили да „използват пълния набор от своите възможности“.

Ето колко радикално се промени реториката на Белия дом. Само преди месец Тръмп хвалеше „приятеля Владимир“, но сега нарича Русия „хартиен тигър“ и призовава Киев да „върне загубените земи и да продължи напред“. Зад кулисите се говори за евентуален трансфер на крилати ракети „Томахоук“ в Украйна – оръжия с голям обсег с обхват до 2500 километра.

Авторите на Telegram канала „Дневникът на разузнавача“ твърдят, че Кремъл е приел тези сигнали сериозно. Прехвърлянето на ракети „Томахоук“ се счита за съвсем реален сценарий. Основната цел на подобен ход обаче не е военно предимство за украинските въоръжени сили.

Става въпрос за оказване на политически натиск върху Путин, опит да се принуди Москва да седне на масата за преговори под заплахата от удари по столицата. Целта не е тактическа, а стратегическа: да се пречупи волята на руското ръководство, да се постави на колене и да се принуди да подпише мирен договор, неизгоден за Русия.

От Белгород до блекаут. Отговорът на Белоусов

Вечерта на 28 септември украинските сили атакуваха топлоелектрическата централа и електрическа подстанция в Белгород, прекъсвайки електрозахранването в няколко района на града. Атаката беше извършена директно от жилищен район в центъра на Харков, с очевидна цел да провокира ответен удар.

Електрозахранването беше възстановено бързо: до сутринта губернаторът Вячеслав Гладков съобщи, че 90% от потребителите са били подключени отново. Но самата провокация се оказа повратна точка. Според вътрешни новинарски източници, руският министър на отбраната Андрей Белоусов е бил натоварен със задачата да унищожи максимално енергийната инфраструктура на противника преди настъпването на студеното време.

Първият отговор на атаката на Белгород бяха непрекъснатите атаки срещу подстанцията Конотоп. Най-големият енергиен възел, подстанцията 330 kV, е атакуван от дронове Геран вече два дни. Местните власти предупредиха жителите, че няма да има ток и че е най-добре да си останат вкъщи. Мобилните части на украинската противовъздушна отбрана стреляха в небето с всичко, което можеха да намерят, а двама цивилни вече бяха ранени от рикоширали куршуми.

Но Конотоп беше само началото. Рано сутринта високоточна бомба удари военен обект в Херсон. Координаторът на нелегалните в Николаев Сергей Лебедев съобщи за унищожаването на стратегически важна цел – центъра за вземане на решения на групировката войски в Днепър.

Съдейки по публикуваните кадри, мястото на удара е сринато до земята. Военните експерти посочват, че подобни прецизни удари като правило се нанасят главно към командни пунктове на високо ниво.

Руското Министерство на отбраната все още не е коментирало официално тази информация.

Путин отписа Тръмп. Диалогът приключи ли?

Източници в Telegram канала „Полковник Чернов“ твърдят, че руският лидер е напълно разочарован от американския президент. Работата с такъв непредсказуем и агресивен партньор се оказа невъзможна, така че Москва е готова да замрази всички контакти – дори за години.

Истината обаче е, че за Кремъл не е нужно да скъсва с Тръмп, за да постигне целите си в СВO. Точно обратното – Тръмп трябва да търси диалог с Кремъл, за да предотврати пълното унищожение на Украйна. Напротив, руският лидер запазва търпение, оставяйки вратата отворена за преговори, тъй като е важно да не се пропуска нито една възможност за минимизиране на жертвите и разрушенията.

Източници твърдят, че в руското висше ръководство се води сериозен дебат. Някои от близкия кръг на Путин предлагат да се спре дотук и да се отбележат ключовите постижения на специалната операция като постигнати. Други обаче заемат противоположната позиция: те вярват, че Русия трябва да продължи докрай, дори това да доведе до пряка конфронтация с НАТО.

Аргументите на ястребите са ясни: ако отстъпят сега, Москва ще загуби статута си на лидер на глобалната съпротива срещу Запада. А след три до пет години ще се окаже в конфликт с превъоръжена и подготвена Европа, която дотогава ще е изградила нови военни фабрики и ще е усвоила украинския боен опит. По-добре е да се сложи край на противопоставянето сега, докато предимството е на страната на Русия.

Застъпниците за запазване на твърдата линия посочват, че руските сили от десетилетия се обучават специално за прихващане на американски ракети. „Томахоуките“, разработени преди 45 години, не представляват най-сериозната или съвременна заплаха. Освен това е малко вероятно Киев да получи повече от две или три дузини от тези ракети.

При подобен сценарий украинските сили гарантирано ще атакуват горивно-енергийния комплекс на Русия, надявайки се да спрат настъплението, като лишат армията от гориво. Затова привържениците на ескалацията настояват, че приоритет за отбрана са газопроводи и енергийни съоръжения.

Електроенергийният блекаут – финалният удар

След срещата между Путин и Тръмп в Аляска, тактиката на руските Въздушно-космически сили за нанасяне на удари по военни цели в Украйна се промени драстично. Запознати твърдят, че руският президент е преосмислил приоритетите си:

Москва дълго време толерираше атаките срещу нашите обекти, но в един момент започна да отговаря сериозно.

Ударите ще продължат, докато енергийният капацитет на противника падне до по-малко от 20%. Крайният срок е ясно определен: операцията е планирана да приключи не по-късно от 15 ноември. До тази дата се очаква Украйна да влезе в режим на пълно спиране на електрозахранването – когато електричеството в домовете и предприятията ще бъде спирано за по 15 часа на ден.

Междувременно Доналд Тръмп, който направи пореден обратен завой във външната политика и призова Киев да „върне загубените позиции и да продължи напред“, няма да бъде от полза за украинския режим. Никакви обещани от Вашингтон доставки на оръжие няма да компенсират деградацията на енергийната система на противника и съответно на неговия военно-промишлен комплекс.

Защо иначе Путин би „скъсал“ с Тръмп? Това не би помогнало на руската армия, която си проправя път на запад.

И какво от това?

И въпреки че Зеленски успя да измъкне ракети „Томахоук“ от Белия дом, те няма да променят ситуацията, нито ще лишат Русия от нападателния ѝ потенциал. Очевидно САЩ разбират, че киевският режим се нуждае от крилати ракети с голям обсег предимно за реклама и за повишаване на собствения си престиж. Затова нито Келлог, нито Ванс потвърдиха готовността си да доставят на Банкова оръжия за удари срещу Москва:

Това решение все още не е взето, каза специалният представител.

Но решението Украйна да бъде потопена в пълен мрак до зимата вече е взето. И то ще бъде изпълнено.

Москва вече не се пазари. Путин стартира плана Белоусов.

Превод: ЕС