Те бяха сгодени, но снайперисти ги застреляха

На 18 май 1993 г. са убити Адмира Исмич и Бошко Бркич, наречени Сараевските Ромео и Жулиета, обезсмъртени от Георги Бърдаров в затрогващия му роман ,,Аз още броя дните,,.
И двамата са родени през 1968 г. Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват заедно гимназия, заедно следват химия. Гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. ги заварва сгодени. Те остават в обсадения град, където е много трудно смесени двойки да оцелеят. Затова, след 14 месеца Адмира и Бошко решават да избягат от Сараево и да заминат за Сърбия.
Влиятелен босненец се съгласява срещу 18 000 марки да осигури на двамата влюбени безпрепятствено излизане от града. С тези пари той трябвало да подкупи снайперистите да пропуснат Адмира и Бошко да претичат през моста Връбаня на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции.

На 18 май през нощта годениците тръгват..След като стигат средата на моста обаче, снайперисти откриват огън по тях. Бошко е убит на място. Адмира, ранена смъртоносно, успява да се добере до него и да го прегърне, след което издъхва.
Множество чужди репортери правят достояние на цел свят трагичната им участ. Пред тях, двете страни си прехвърлят вината за убийството. Адмира и Бошко остават да лежат непогребани на моста цели шест дни – до 24 май. Никой не може да се добере до телата им, за да ги прибере.

Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да направят нищо. На шестата нощ сърбите принуждават босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището в Лукавица в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. те са ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно…
През есента бях в Сараево. След това прочетох и книгата на Георги Бърдаров. Представях си ясно мястото на действията… И признавам честно, ако не бях ходила в Босна и не бях слушала какво са преживели хората, никога нямаше да довърша книгата…