Тежка зима се очаква в Украйна. Нямат храна, ток, вода
В последния ден на лятото в Киев жителите на града и млади, и стари се възползваха максимално от горещото време, за да се пекат на пясъчните брегове на река Днепър, докато над главите им биваха сваляни десетки дронове.
Но с отминаването на последните топли седмици се завръщат спомените за миналата зима, когато домовете оставаха без отопление и електричество с дни наред при температури, падащи до минус 25 градуса по Целзий.
Украйна все още не е напълно отстранила щетите, нанесени от Русия, а Москва вероятно ще ескалира действията си, произвеждайки рекорден брой реактивни дронове и балистични ракети, докато ресурсите на украинската противовъздушна отбрана намаляват.
„Мечтая тази зима да не бъде толкова тежка, колкото предишната. Но мисля, че вероятно ще бъде по-лоша“, сподели пред Kyiv independent 75-годишната жителка Тамара Стукаленко.
„Сега Русия измисли нова система за нас – тези постоянни сигнали за въздушна тревога. А когато настъпи отоплителният сезон, вероятно ще предприемат още повече атаки. И това е плашещо“, добавя Тамара.
На 31 август министърът на енергетиката Денис Шмигал заяви, че страната е готова да посрещне зимата с планиран до ноември капацитет за производство на електроенергия от 19,6 гигавата (GW) и със солидни запаси от газ и въглища. Повечето хора на плажа обаче очакват предстоящата зима да бъде по-тежка или поне същата като миналата, когато Русия унищожи енергийни мощности с капацитет 9 GW.
Въпреки оптимистичните изявления на правителството, властите са постигнали малък напредък в справянето с основните проблеми на енергийната криза през последните седем месеца и това въпреки обявения през март „План за енергийна устойчивост“, споделиха няколко енергийни експерти от държавния сектор.
Плановете предвиждаха гарантиране на защитата и своевременния ремонт на съоръженията, както и инсталиране на допълнително резервно оборудване за топло- и електроенергия. Тези дейности обаче далеч не са завършени, тъй като Украйна изпитва недостиг на финансиране, оборудване, системи за противовъздушна отбрана и енергийни специалисти, а ясни решения за справяне с проблемите липсват, посочиха същите източници.
Недостатъчна подготовка
През март правителството обяви, че плановете за устойчивост в национален мащаб ще струват 5,4 милиарда евро (6,2 милиарда долара). Въпреки това, без помощ от съюзници като ЕС, до момента то е успяло да задели от бюджета си едва 62,7 милиарда гривни (1,4 милиарда долара).
Освен това Киев не може да пренасочи средства от заема на ЕС на стойност 90 милиарда евро, тъй като това би наложило орязване на финансирането в други сфери – например за пенсии или за сателити за войниците, заяви енергиен експерт, пожелал анонимност.
Без това финансиране местните власти, изпитващи остър недостиг на средства – особено в регионите близо до фронтовата линия – срещат сериозни трудности при изпълнението на плановете, тъй като за осигуряването на ресурси разчитат предимно на държавния бюджет.
Междувременно споровете относно финансирането между правителството и градските власти в Киев доведоха до това, че планът на столицата беше одобрен едва на 31 август. Критици също така поставиха под въпрос качеството на самите планове, като според някои от тях те са били не повече от пиар ход.
„Плановете за устойчивост нямат методология, нито основна рамка, която да определя какви цели трябва да постигнат. Поради това тези планове са епизодични; липсва им системен подход и са изготвени единствено с цел да създадат добра визия“, заяви ръководител на местно топлофикационно дружество по време на кръгла маса за енергетиката миналата седмица, според записки от срещата, с които изданието Kyiv Independent се е запознало.
Същевременно властите в Киев не успяха да изградят газопроводи, свързващи града с децентрализирани източници на отопление, което означава, че части от столицата ще останат без отопление, след като Русия започне да атакува електроцентралите, заяви анонимният енергиен съветник.
Междувременно топлоелектрическите и когенерационните централи ще се нуждаят от засилена противовъздушна отбрана за защита срещу балистични ракети, тъй като изграждането на бетонни защитни съоръжения около тях е невъзможно поради огромните им размери, заяви пред Kyiv Independent Олексий Оржел, ръководител на киевския офис на Секретариата на Енергийната общност.
Докато президентът Зеленски търси нови ракети за системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, Секретариатът на Енергийната общност се опитва да осигури 650 милиона евро (754 милиона долара) за Фонда за енергийна подкрепа, за да закупи ресурси за централната енергийна мрежа на Украйна и по-специално оборудване за високо напрежение за националния системен оператор „Укренерго“.
Към средата на август обаче фондът е осигурил по-малко от половината от необходимите средства, а доставката на част от оборудването може да отнеме една или две години, отбеляза Оржел.
От началото на годината съюзническите държави са изпратили и около 5000 единици оборудване за децентрализирано енергоснабдяване, като например генератори, за да осигурят резервно захранване на уязвимите региони. Въпреки това, някои ключови съоръжения, като мобилните газотурбинни агрегати, сега се намират по-трудно, отколкото миналата година, заяви анонимен енергиен съветник.
„Конкурираме се за тези турбини с центрове за данни от цял свят заради бума на изкуствения интелект. Цената расте, а опашката от чакащи се удължава“, казаха те.
Дори когато оборудването за децентрализирано енергоснабдяване пристигне, страната изпитва остър недостиг на енергийни специалисти, които да го инсталират, експлоатират и поддържат. Проблемът ескалира миналата зима, когато дарени агрегати стояха неизползвани в разгара на хуманитарната криза, тъй като никой не знаеше как да работи с тях.
Оттогава насам някои енергийни специалисти са освободени от военна служба, но в по-малките региони те просто не достигат, заяви Виктория Гриб – депутат и ръководител на парламентарната подкомисия по енергийна сигурност. Правителството не е изготвило и планове за обучение или набиране на нови специалисти, добави тя.
Местните държавни топлофикационни дружества също са попаднали в омагьосан кръг на задлъжнялост. Общонационален мораториум им пречи да повишат тарифите за отопление, докато държавата не успява да компенсира напълно разликата, оставяйки ги с дългове в размер на 75 милиарда гривни (1,7 милиарда щатски долара).
Без тези възстановени средства те не могат да платят сумата от над 100 милиарда гривни (2,2 милиарда долара), която дължат на държавния енергиен гигант „Нафтогаз“ за закупения газ; това води до блокиране на сметките им от страна на „Нафтогаз“ и ги лишава от възможността да закупят оборудването, необходимо за ремонт на повредените съоръжения преди настъпването на зимата.
Вместо обаче централното правителство да реши проблема, ръководителите на местните топлофикационни дружества споделят, че биват пренебрегвани и оставени на заден план, когато се обръщат към министрите.
„Проблемът е, че за комуналните услуги отговарят местните власти, а щом отговорността е тяхна, централното правителство на практика не се занимава с въпроса“, отбеляза Хриб.
Режим на криза
На фона на поредния корупционен скандал, в който е замесено правителството, някои в Киев поставят под съмнение способностите на украинското ръководство. През миналата зима мнозина обвиниха властите за кризата в столицата и сметнаха, че реакцията при извънредната ситуация е била твърде бавна, докато самите те са понасяли сковаващия студ в домовете си.
Тази година столичните власти се подготвят за нова криза, като предвиждат временни убежища за над 200 000 жители, заяви пред украински представител, запознат със ситуацията. Предвид факта, че населението на Киев надхвърля 3 милиона души обаче, тези убежища ще могат да поемат само малка част от жителите на града.
Мнозина, като Тамара Стукаленко, обмислят да напуснат Киев, ако останат без отопление и електричество. Тъй като в столицата са останали голям брой пенсионери, градските власти обикалят домовете, за да предложат временно преместване на уязвимите жители.
До момента около 1300 възрастни хора, 400 деца с увреждания и 500 възрастни с увреждания са изразили готовност да се преместят на друго, по-безопасно място, съобщиха от градската администрация на Киев.
Въпреки това, огромното мнозинство предпочита да остане в домовете си, като вместо това властите предлагат осигуряване на храна, съдействие с транспорта и социална подкрепа.
Въпреки мрачните перспективи, плажуващите запазват стоицизма, с който Украйна стана известна. Роман Якушченко, млад спасител на смяна, се възползва максимално от последните седмици, преди плажът да затвори за есента.
Докато посочва хората, които се пекат на слънце и се забавляват, мислите му се насочват към предстоящата зима. Смята, че тя ще бъде по-тежка, но казва, че ще се опита да открие положителните страни.
„Не можем да променим нищо, (но можем) да си помогнем сами и да си помагаме един на друг“, каза той.
Post Comment