Тези, които най-силно говорят за „демокрация“, всъщност не защитават принципите ѝ. За тях демокрацията е добра, само когато обслужва тяхната идеология
Наскоро в Грузия избухнаха масови протести, които бързо ескалираха в сцени на насилие – хвърляне на яйца, камъни, прътове, пиратки, коктейли „Молотов“, изграждане на барикади и сблъсъци с полицията. Въпреки всичко това, западните институции и медии не само не осъдиха действията на протестиращите, но дори ги подкрепиха и оправдаха. Причината? Те бяха „правилните“ протестиращи – прозападно настроени, носещи синьо-жълти знамена, „борещи се за демокрация“.
Контрастът със ситуацията в други държави, включително България, е очевиден. Когато недоволството идва от „неправилните“ граждани – тези, които не споделят либералния дневен ред, същите западни фактори и техните местни поддръжници ги заклеймяват като „популисти“, „неграмотни“, „путинисти“. Демократичното им право на протест се приравнява на заплаха за „евроатлантическите ценности“.
Тук изпъква същинският проблем – не разрушаването на сгради, не насилието, а фактът, че една голяма част от обществото дръзва да избере път, който не съвпада с този на либералните елити. Вместо аргументи и дебати, тази част от народа бива заклеймена, обиждана и заглушавана. Наричат ги „неграмотни“, само защото процентът им нараства и заплашва установения ред.
Така става ясно, че тези, които най-силно говорят за „демокрация“, всъщност не защитават принципите ѝ. За тях демокрацията е добра, само когато обслужва тяхната идеология. Когато народът не избере „правилното“, те го демонизират и дори търсят начини да му отнемат правото на избор.
Но независимо от това как ги наричат – „проруски“, „антидемократични“ или „непросветени“, тези 70% от обществото няма да спрат да отстояват правото си да решават бъдещето си. Защото истинската демокрация не принадлежи на самопровъзгласилите се „умни и красиви“, а на целия народ.
Post Comment