Тя беше лицето, с което дълги години започваше вечерта в хиляди български домове

Легендарната говорителка на БНТ Мария Янакиева: Грехът ни беше, че сме работили по времето на Тодор Живков

Първите лица на националната телевизия били отстранени за една нощ

Легендарната говорителка на БНТ Мария Янакиева беше лицето, с което дълги години започваше вечерта в хиляди български домове. Днес, на 75, тя живее сред внуци и правнуци, а някога бе сред първите звезди на „Сан Стефано“ 29.
 

„Никога не съм мислила, че ще отида в телевизията. Аз бях само на 17, едно мъничко момиче“, спомня си тя. След като не успява да влезе в университета, Мария се записва „в производството“ – така било наредено за младите. „Трудно беше, мама се чудеше как ще ида в производството, дребничка и малка. Беше против. Въпреки това отидох с татко в завод „Ернст Телман“, в администрацията. Трудно издържах целия работен ден. Поканиха ме в радиоуредбата. Правех всекидневни предавания, четях уводната статия на „Работническо дело“. Правех и литературни предавания“, разказва тя. Там един техник – Кольо, пръв чува магията в гласа й. „Ах, тя има вълшебен глас“, казвал той на колегите си. „Партийната секретарка дойде и каза: „Мария, решили сме да идеш на конкурс в радиото“. Янакиева спечелила, макар че била най-младата, нямала 20 години.

Там бързо се утвърждава като една от най-обичаните дикторки. После идва поканата за Москва – да бъде гласът на предаването „Говори Москва за България“.

„В радиото изкарах 11 години, 5 от тях в Москва, където ме изпратиха да водя популярното предаване „Говори Москва“. След като се върнах в София, много от колегите ми вече бяха отишли в новата медия, телевизията“.

Мария също решава да опита. „Кандидатстваха три хиляди души от цяла България“, разказва тя. А родителите й се противели: „Не, в никой случай. Телевизията е ужасно трудна, в радиото си на топло и сигурно“, настоявали те. Но Мария се явява и я приемат.
 

БНТ по онова време била свят на строги правила и желязна дисциплина. „Видяха ми обеците и казаха: „Веднага да се свалят – спомня си тя. – Хората трябва да слушат какво говорите, не да ви гледат“. Дрехите трябвало да са затворени, стойката – безупречна, гласът – спокоен, а погледът – сигурен.

„Ние не знаехме какво е аутокю. Всичко се четеше от листа, изписани на пишеща машина. Пред 6-о студио стоях с листовете в ръце, а всеки поглед настрани се смяташе за непрофесионален“, спомня си Мария. „Кольо Филипов – нашият отговорник, беше красив, но много труден човек. Предложи да ни ушият униформи – за да няма различия, да сме еднакво спретнати на екрана“.
 

Пет-шест години Мария е на екран, любима на зрителите и пример за подражание на десетки млади момичета. „Там се събрахме през 1971-ва с Георги Ламбрев, Никола Филипов, Даниел Илиев, Люси Няголова, Веселина Александрова. Бях в отдел „Информация“. Четях новините пред микрофона. Наблюдаваха ни изкъсо. За всеки нелогичен текст следваше забележка“.

Тя си спомня за времената след промените през 1989 г.: „Беше започнало да се шуми отвън. Митинги, промени… Ние обаче не обръщахме внимание. Асен Агов ни уволни с телеграми през 1992 г. При Георги Ламбрев изпратиха чистачката да му каже, че го уволняват. Тя го спира и му казва в лицето: „Трябва да ви дам една бележчица“. Заповедта за уволнение. Грехът ни беше, че сме работили по времето на Тодор Живков. Поискахме среща с Асен Агов. Не ни отказа, дойде целият червен като рак от неудобство. Заяви, че повече с нас няма да работи. Налагало се да вземе други хора, а ние можем да им помагаме и да ги обучаваме. Викам му, Асене, след като не щеш нашето четене, защо да обучаваме други да го правят по същия начин?! Не можехме да си представим, че нас ще ни махнат, а ще сложат хора, които нямат представа от телевизия и от четене!

Георги Ламбрев не можа да се примири с раздялата с телевизията, затвори се вкъщи. Заболя и си отиде. Мария Тролева хвана рак на гърдата и също почина“, разказва тя за онези години. Говорителите, лицата на националния ефир, които с години са учили дикция, стойка и поведение, били отстранени почти за една нощ.
 

Мария обаче била оставена – временно. Изпратили я „на кулата“ да обявява програмата. „Стоиш цяла вечер да кажеш една програма и втори път да я закриеш. Това не е работа, казах. Но пък това ме спаси – пенсионирах се по-късно“.

Източник: retro.bg