Той беше първият президент на България

Минчо Нейчев – Минчо Колев Нейчев е български политик от Българската комунистическа партия.

Участва в няколко правителства след Деветосептемврийския преврат – като министър на правосъдието в кабинета на Кимон Георгиев (1944 – 1946), министър на просветата при Георги Димитров (1946 – 1947) и външен министър при Вълко Червенков и Антон Югов (1950 – 1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила Димитровската конституция, а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност – председател на Президиума на Народното събрание.

Роден е на 4 април (23 март стар стил) 1887 г. в Стара Загора. През 1908 г. завършва право и философия в Швейцария, след което работи като адвокат в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След Септемврийското въстание от 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера Кръсто поле. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на Отечествения фронт.

В правителството, образувано след 9 септември 1944 г., става министър на правосъдието. От 1945 г. е член на Централния комитет на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. – член на Политбюро.

След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството – като министър на народното просвещение. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI-тото велико народно събрание (1947-1949) и на I-то народно събрание (1950). През 1950 г. става министър на външните работи.

След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на 11 август 1956 г.

2. Министър на правосъдието (9 септември 1944 – 31 март 1946)
3. Министър на народното просвещение (22 ноември 1946 – 11 декември 1947)
4. Председател на Президиума на Народното събрание на Народна република България (9 декември 1947 – 27 май 1950)
5. Министър на външните работи (28 май 1950 – 20 август 1956)
6. Президент – 9 декември 1947 – 16 януари 1950; 18 януари 1950 – 27 май 1950 ;