Зарежда се...

Това е. Няма да има ракети. Пентагонът блокира решението за Киев.

Това е. Няма да има ракети. Пентагонът блокира решението за Киев.

Това е. Няма да има ракети. Пентагонът блокира решението за Киев.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации в международните медии и анализи на отбранителни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Бюрократичната спирачка в стая 3E1010 и цената на един неподписан формуляр

Политическите договорки във Вашингтон струват точно толкова, колкото мастилото върху формулярите на дирекцията по отбранителни технологии. Според медийни публикации Министерството на отбраната на САЩ на практика е замразило издаването на лиценз, който би позволил на Украйна да произвежда ракети-прехващачи за зенитно-ракетните комплекси „Пейтриът“. Твърди се, че принципното съгласие е било постигнато още през октомври между държавния секретар Марко Рубио и министъра на отбраната Пит Хегсет, но административната процедура е заседнала на бюрото на Майкъл Дъфи — заместник-министър на отбраната по въпросите на придобиванията и поддръжката. Официално потвърждение от Пентагона за причините за това забавяне липсва.

Тук прозира същинският механизъм на американската военна машина, който рядко се вижда зад публичните изявления. Дори когато президентът, държавният секретар и ръководителят на Пентагона изпращат политически сигнали, реалният трансфер на отбранителни технологии се управлява от строгата нормативна рамка на Закона за контрол върху износа на оръжия (AECA) и Правилника за международния трафик на оръжия (ITAR). Без подписани споразумения за техническа помощ (TAA) и лицензионни договори за производство (MLA), одобрени от Дирекцията за контрол на отбранителната търговия и съгласувани със службата на Майкъл Дъфи, нито един чертеж не може законно да напусне територията на Съединените щати.

Дали обаче Дъфи действа на своя глава срещу политическото ръководство, или просто изпълнява негласна поръчка на същото това ръководство? Във Вашингтон административната инерция често служи като удобен бушон. Когато Белият дом или Пентагонът не желаят да понесат политическите щети от публичен отказ пред съюзниците си, преписката просто потъва в междуведомствени съгласувания, проверки за сигурност на веригите за доставки и одити на интелектуалната собственост. Спомнете си как още през септември украинският президент Володимир Зеленски обяви, че президентът Доналд Тръмп е одобрил предоставянето на лицензи за „Пейтриът“ — въпреки по-ранните публични изявления от американска страна, че подобен сценарий не стои на дневен ред.

Разминаването между септемврийския оптимизъм на Киев, октомврийската договорка на Рубио и Хегсет и ноемврийския застой при Дъфи подсказва дълбоко вътрешно раздвоение в американската администрация. Едното крило се опитва да запази дипломатическия лост и образа на надежден гарант, докато технократите в сектора на придобиванията виждат в подобен лиценз пряка заплаха за американските военни запаси, промишлените тайни и стратегическия контрол върху ескалацията.

Какво всъщност представлява ракетата PAC-3 и защо тя не се сглобява в цех за безпилотници

В публичното пространство често се борави с думата „лиценз“, сякаш става въпрос за разрешително за строеж или за монтаж на леки безпилотни апарати от готови търговски части. Според цитираните публикации Киев настоява за разрешение за производство на противобалистичните ракети PAC-2 и PAC-3 — гръбнакът на съвременната западна противоракетна отбрана. Въпреки че споделят една и съща пускова установка MIM-104 „Пейтриът“, тези два типа боеприпаси принадлежат към коренно различни технологични епохи и се произвеждат от различни корпоративни гиганти.

Ракетата PAC-2 (особено в модификацията GEM-T), разработвана от корпорацията „Рейтиън“ (RTX), поразява целта чрез осколочно-фугасна бойна глава с маса около 90 килограма, детонираща в непосредствена близост до летящия обект. Обратно, PAC-3 CRI и по-модерната PAC-3 MSE на „Локхийд Мартин“ работят на принципа на директния кинетичен удар („hit-to-kill“). Те нямат голяма експлозивна глава — разчитат на свръхвисока скорост, активна радиолокационна глава за самонасочване в милиметровия Ka-диапазон и пояс от десетки миниатюрни импулсни двигатели за напречно управление в носовата част, които коригират траекторията в последните милисекунди преди сблъсъка с вражеската балистична бойна глава.

Не е изненадващо, че според медийните съобщения основните изпълнители на Пентагона са възразили категорично срещу предаването на лицензи. Зад това не стои просто корпоративна алчност, а сурова производствена физика. Изграждането на подобен прехващач изисква стерилни заводи за отливане на композитно твърдо ракетно гориво (където световният пазар вече страда от остър дефицит на амониев перхлорат), специализирани линии за полупроводници от галиев арсенид, прецизни жироскопи и стендове за изпитания при екстремни претоварвания.

Историческият опит показва колко бавен е този процес дори при най-близките съюзници на Вашингтон. Японският индустриален конгломерат „Мицубиши Хеви Индъстрис“ (Mitsubishi Heavy Industries) произвежда ракети PAC-3 по американски лиценз от години, но когато през 2023 и 2024 г. Вашингтон поиска да изкупи обратно японски прехващачи, за да попълни собствените си складове, се оказа, че самата Япония зависи от вноса на ключови компоненти от САЩ. В Европа германският клон на MBDA започна изграждането на завод за ракети GEM-T в Шробенхаузен, Бавария, но първите доставки от тази линия са планирани едва за края на десетилетието. Как точно се очаква Украйна — страна с ежедневно обстрелвана енергийна мрежа и разрушена тежка индустрия — да усвои подобен цикъл в рамките на текущия конфликт?

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com