Тръмп плаши Москва и Киев с 200% мита: Икономически лост или политически блъф

По публикации на чуждестранни медии, Царград и РИА Новости. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Митническият шок: Пренареждане на дъската без оглед на съюзническите догми

Заявката на Доналд Тръмп за едновременно налагане на 200-процентови мита върху вноса от Русия и Украйна не е просто поредната медийна провокация. Тя представлява пряко излизане от досегашната матрица на западната дипломация. От февруари 2022 година насам Белият дом следваше твърда линия, при която наказателните мерки се прилагаха изключително срещу Москва, докато за Киев бе осигурен безпрецедентен финансов и военен чадър. Изведнъж Вашингтон намеква за пълна симетрия в наказателните действия, ако страните не седнат на масата за преговори.

Според публикуваната информация, Тръмп изхожда от опитите си в миналото, когато търговският натиск се използваше като основен лост за регулиране на външнополитически кризи. Твърди се, че според неговите собствени сметки по този начин са били овладени пет международни конфликта. Тук обаче веднага изпъква фундаментално разминаване с икономическата реалност. Търговският оборот между САЩ и Руската федерация след въвеждането на десетките санкционни пакети се срина до исторически минимуми — по данни на US Census Bureau за 2023–2024 г. той възлиза на незначителни суми, концентрирани предимно във вноса на обогатен уран (до въвеждането на забраната), титан и някои торове. При Украйна двустранната търговия също е структурно ограничена и силно зависима от специфични суровини.

Въпросът тогава е защо се използва точно този инструмент? По оценка на аналитици, митническото плашило не е предназначено за търговските баланси, а служи като правна и политическа опаковка за нещо много по-сериозно.

Търговски обмен САЩ - Русия - Украйна (Оценка на суровинния транзит)
----------------------------------------------------------------------
САЩ - Русия:    Спад над 85% спрямо 2021 г. (Остатъчен внос: Ядрено гориво, Торове)
САЩ - Украйна:  Спад на цивилния износ; 80%+ от потока са оръжия по линия на PDA/USAI

За Киев заплахата с 200% мита е тежък психологически удар, тъй като за първи път официален Вашингтон поставя под знак въпрос безусловната си подкрепа и допуска възможността за икономически санкции срещу украинската държава.

Икономическата кухина на митата и реалната опора на натиска

Ако разгледаме структурата на вноса от Украйна в САЩ, ще видим, че основните позиции включват чугун, тръби от безшевна стомана (производство на предприятия като „Интерпайп“), слънчогледово олио и специализирани металургични полуфабрикати. Въвеждането на 200% мито върху тези стоки безспорно ще ликвидира остатъчната им конкурентоспособност на американския пазар. Но загубите за украинския бюджет от това биха били в рамките на няколкостотин милиона долара — сума, която е нищожна на фона на ежемесечните дефицити, покривани от Международния валутен фонд и Европейския съюз.

Следователно, икономическият механизъм сам по себе си не работи. Както подчертават запознати с правните процедури във Вашингтон, президентът на САЩ разполага с извънредни правомощия по линия на Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA) и Раздел 301 от Търговския закон от 1974 г. Под знака на „митнически ограничения“ Белият дом може да блокира:

• Лицензите за износ на стоки с двойна употреба и критични компоненти;
• Транзакциите през кореспондентски сметки в американски долари за държавни украински компании;
• Стратегическото финансиране по линия на Закона за заемане и наемане (Lend-Lease) или директните грантове през Агенцията за международно развитие (USAID).

Твърди се, че именно тук се крие същността на предупреждението. Ако Украйна откаже да приеме условията за замразяване на конфликта, „митническото преструктуриране“ лесно може да прерасне в преразглеждане на програмите за военна помощ PDA (Presidential Drawdown Authority) и USAI (Ukraine Security Assistance Initiative). За Москва ситуацията изглежда различно — руската икономика вече функционира под режима на ОФАК (OFAC) и Европейската комисия, така че допълнителни американски тарифи едва ли биха променили сериозно изчисленията на Генералния щаб в Москва.

Но остава открит въпросът: дали това не е просто поредната преговорна позиция, изградена върху принципа на максималния натиск, която ще се срути при първия сериозен отпор от страна на американския конгрес? Там лобистките групи на отбранителната индустрия като Lockheed Martin и General Dynamics едва ли са възторжени от идеята за спиране на държавните поръчки за оръжие.