ТРЕВОГА НА ПАЗАРИТЕ! Петролът лети нагоре, Европа се готви за тежък ценови удар

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Пазарът на петрол навлиза в нов период на изключителна волатилност. Публикувана в социалните мрежи графика на Bloomberg показва котировка от 155,144 долара за барел за оманския суров петрол, след рязък скок през последните седмици. На самата графика се вижда и още по-висок връх от 174,194 долара, достигнат през март 2026 г.

Тук обаче има важно уточнение. Показаните 155,14 долара не съвпадат с официалната дневна цена на Oman crude за доставка през ноември. Данните за 15 септември сочат 128,48 долара за барел, след 127,62 долара ден по-рано. Затова изображението вероятно показва различен инструмент, контракт или пазарна котировка, а не официалната продажна цена на оманския петрол.

Независимо от това посоката е ясна. Само на 7 септември официалната цена на оманския петрол беше 104,54 долара, на 9 септември достигна 121,68 долара, а на 15 септември вече беше 128,48 долара. Това означава поскъпване с близо една четвърт само за малко повече от седмица.

Основната причина е нарастващият риск за доставките от Близкия изток. След атаки срещу саудитския петролопровод Изток–Запад товаренето от ключовия терминал Янбу беше преустановено, а част от доставките за Европа бяха отменени. На 15 септември Brent приключи търговията на 108,75 долара, а американският WTI на 105,83 долара за барел.

Саудитска Арабия вече търси обходни варианти. Рияд предлага допълнителни количества петрол на азиатски клиенти чрез претоварване край оманското пристанище Сохар. Маршрутът позволява част от доставките да бъдат организирани извън Ормузкия проток и показва колко важен се превръща Оман за регионалната петролна логистика.

Именно това прави движението на оманския сорт особено интересно. При проблеми с традиционните маршрути и инфраструктурата петролът, който може сравнително сигурно да достигне международните пазари, получава допълнителна премия. В Азия спот премиите за Dubai и Oman вече достигнаха най-високите си равнища от март насам.

Твърдението от публикацията, че оманският петрол е „единственият близкоизточен петрол, който може да бъде доставян“, обаче е прекалено категорично. Потокът от региона е силно затруднен, но не е напълно прекъснат. През последните седмици продължават да преминават значителни количества петрол и петролни продукти, а Саудитска Арабия увеличава товаренето и използва алтернативни логистични решения.

Същото важи и за тезата, че американският шистов газ е „10 пъти по-скъп“ от руския природен газ. Подобно универсално съотношение не може да се прилага без конкретен период, пазар и сравнение между цената на газа, втечняването, транспорта и регазификацията.

По-голямата картина обаче е неприятна за Европа. Продължително скъпият петрол означава по-високи транспортни и производствени разходи, натиск върху инфлацията и по-скъпи горива. Особено тревожен е дизелът, чиито европейски цени остават близо до рекордни равнища заради ограниченията в доставките от Близкия изток и проблемите с руските рафинерии.

В този контекст Русия също остава важен фактор на световния енергиен и суровинен пазар. Но финалното твърдение в публикацията, че Европа е „обречена на обедняване и незначителност“, е политическа оценка, а не факт, който следва автоматично от движението на цената на петрола.

Фактът към момента е друг: енергийният риск се завърна с огромна сила. Оманският петрол поскъпва стремително, Brent и WTI отново са над 100 долара, а всяко ново прекъсване на ключов маршрут или петролна инфраструктура може да предизвика нов ценови шок. За Европа въпросът вече не е само колко петрол има на световния пазар, а на каква цена и по какъв маршрут той може реално да достигне до нея.