Три килограма остър кремък отпреди 300 хиляди години и совалковата дипломация на древните хоминини

Археологическите архиви във Великобритания са пълни с предмети, които не се вписват лесно в чистите линии на еволюционните теории. От края на XIX век до днес, по поречието на Темза и в кариерите на Кент, Хампшир и Девън, учените се сблъскват с инструмент, наречен фикрон — кремъчна брадва с удължен, почти хирургически остър връх. Повечето от тях са с нормални размери и ясна утилитарна логика. Сред тях обаче изникват екземпляри с тегло до три килограма и дължина над двадесет сантиметра. Нови изследвания, публикувани наскоро в Journal of Archaeological Science: Reports, опитаха да обяснят защо някой преди триста хиляди години е прекарал часове в дялане на стъклоподобен скален масив, за да създаде нещо, което се чупи при първия по-силен натиск в кост.

Архивите на британските музеи пазят стотици каменни сечива, събирани от речни чакълища в продължение на повече от век. Повечето от тези артефакти разказват проста история: сурова праисторическа логика, управлявана от глада и нуждата от оцеляване. Фикронът — кремъчна брадва с вдлъбнати странични ръбове и силно изразен връх — е класическо оръжие и сечиво за разфасоване на едър дивеч. Името му идва от френските речни остени за тласкане на лодки, тъй като формално напомня точно такъв метален връх. Когато обаче поставите стандартен фикрон с дължина около десет сантиметра до някой от седемте масивни екземпляра, открити в археологическите обекти в южна Англия, функционалната сметка започва да се руши.

Тези гигантски брадви са с дължина над 22 сантиметра, а теглото на най-тежките доближава три килограма. Всеки, който е държал в ръка естествен кремък, знае, че това е материал с кристална структура, идентична с тази на стъклото. Той се цепи отвисоко, под точно определен ъгъл, и не прощава грешки. Изработването на тънък, тридесетсантиметров кремъчен остен изисква опит, който се трупа с десетилетия. Според данни от проучването на екипа, воден от Малайка Стандли Бароу от Университетския колеж в Лондон, изследвал 817 фикрона от седем обекта, тези огромни предмети показват значително по-висока степен на симетрия и праволинейност на ръбовете спрямо по-малките сечива от същите пластове. Това не са просто „уголемени“ стандартни брадви, а съвсем умишлено търсени пропорции.

Това изглежда логично като хипотеза за майсторство, но веднага се появява един чисто физически проблем. За да тестват механичната ефективност, изследователите възложили на съвременни каменорезбари — сред които и експерименталният археолог Джеймс Дили — да изработят копия от оригинален британски кремък. Впоследствие тези копия били дадени на доброволци със задачата да прерязват дебели въжета, фиксирани върху рамки. Резултатите от измерванията показват, че рязането с гигантски фикрон отнема над една пета повече време, изисква ползване на две ръце и бързо довежда до умора в китките. Нещо повече: при реално разфасоване на труп на мамут или еленов крайник, страничният натиск върху такъв тънък кремъчен връх неизбежно води до счупване. Ресурсът от време и суровина просто е бил инвестиран в предмет, който губи практическата си стойност поради собствените си размери.