Учени откриха нещо удивително: Старото сърце може да се „подмлади“ в младо тяло

Учени откриха нещо удивително: Старото сърце може да се „подмлади“ в младо тяло

Сърце от по-възрастен донор, трансплантирано на млад човек, може постепенно да започне да показва характеристики, типични за по-млад организъм. Още по-любопитното е, че процесът изглежда действа и в обратната посока – младо сърце, поставено в тялото на възрастен пациент, може да придобие част от признаците на по-напреднала биологична възраст.

До този необичаен извод стига екип от изследователи от Харвард и медицински центрове в Бостън, които анализират как възрастта на донора и получателя влияе върху трансплантирания орган.

Учените първоначално наблюдавали подобно явление при животни, а след това решили да проверят дали то се среща и при хора. Те изследвали случаи на сърдечни трансплантации, при които имало значителна възрастова разлика между донора и пациента.

В част от случаите сърцата били с между 8 и 24 години по-възрастни от хората, които ги получили. При други разликата била още по-драстична – млади сърца били трансплантирани на пациенти, които били с между 38 и 50 години по-възрастни от донорите.

Резултатите се оказали изненадващи.

Изследователите анализирали т.нар. ДНК метилация – промени в молекулите на ДНК, които могат да се използват като своеобразен биологичен часовник и да покажат доколко клетките са остарели.

Оказало се, че след трансплантацията биологичните характеристики на сърцето започват да се променят в посока към възрастта на организма, в който то вече се намира.

С други думи, по-възрастно сърце в младо тяло може да започне да функционира по начин, който наподобява по-млад орган. При младо сърце, трансплантирано на възрастен човек, се наблюдава обратната тенденция.

Екипът проверил резултатите и чрез медицинските досиета на стотици други пациенти със сърдечна трансплантация. Показатели като сърдечната честота, издръжливостта при физическо натоварване и дебелината на определени части от сърдечния мускул в много случаи се оказвали по-близки до типичните за възрастта на получателя, отколкото до тези на донора.

Учените все още не могат да кажат със сигурност как организмът успява да предизвика тази промяна. Един от основните заподозрени обаче са митохондриите – структурите в клетките, които произвеждат енергия и играят важна роля в процесите на стареене.

Анализът на генната активност показал особено силни промени именно в процесите, свързани с митохондриите и енергийния метаболизъм на сърдечните клетки.

Това предполага, че стареенето на отделните органи може да не бъде напълно независимо. Вместо това цялостната среда в организма – хормони, имунна система, метаболизъм и множество други фактори – вероятно изпраща сигнали, които постепенно влияят върху биологичната възраст на трансплантирания орган.

Откритието може да има и изключително практическо значение.

При трансплантациите лекарите традиционно предпочитат сърца от сравнително млади донори, тъй като възрастта се смята за един от важните фактори за дългосрочната работа на органа. В много медицински центрове съществуват ограничения за възрастта на донорските сърца, въпреки че през последните години тези граници постепенно се разширяват.

Новите резултати показват, че възрастта на донора може да не определя толкова категорично бъдещето на трансплантираното сърце, колкото се е предполагало досега.

Това би могло да позволи използването на повече органи от по-възрастни донори и да увеличи броя на пациентите, които получават жизненоважна трансплантация.

Подобна промяна би била особено важна заради постоянния недостиг на донорски органи. Хиляди пациенти по света чакат подходящо сърце, а част от тях никога не стигат до операция именно защото няма достатъчно подходящи донори.

Изследването обаче все още е на ранен етап и резултатите не са преминали окончателна независима научна проверка. Освен това броят на подробно анализираните човешки проби е сравнително малък.

Затова учените предупреждават, че не може да се твърди, че едно възрастно сърце буквално се превръща в младо.

Откритието обаче подсказва нещо далеч по-интересно – възрастта на органите може да бъде значително по-гъвкава, отколкото сме смятали досега.

А ако бъде разкрит точният механизъм, чрез който младият организъм кара старото сърце да придобива по-млади характеристики, това може да даде на медицината нови идеи не само за трансплантациите, но и за самото забавяне на процесите на стареене.